Якоб Гримм - Немски сказания (Том първи)

Тя обаче не умряла веднага, ами трябвало да изнемогва няколко дена на кръста в неописуеми мъки. В това време като особена милост се появил цигулар, който трябвало да облекчи болките й и да придаде сладост на смъртните мъки. Той засвирил с цигулката си толкова добре, колкото можел, и когато вече не се държал на нозе от умора, коленичил и продължил да свири утешителните си мелодии без прекъсване. Това се харесало на светата девица дотолкова, че като награда и спомен тя оставила да падне от крака й една скъпоценна, обшита със злато и драгоценни камъни пантофка.

Свободните швейцарци разрушили замъка Шванау край Ловерцското езеро, понеже в него живеел злият и жесток наместник на императора. Веднъж в годината в нощната тишина гръмотевица разтърсва развалините и в кулата отеква жалостен вик; покрай стените наместникът бива преследван от едно облечено в бели одежди момиче, което бил обезчестил, докато той с вопъл се хвърли в езерото. Три сестри избягали от похотливите желания на наместниците в пролома Риги и никога повече не излезли оттам. Мястото обозначава параклисът „Свети Михаил“.

Езерото Мумел лежи в дълбоката долина Мург, окръжено от някогашни замъци; едни срещу други стоят останките на нявгашните крепости Шварцкопф и Зеебург. 63 63 Черната глава и Езерният замък. Сказанието гласи, че всеки ден, когато се смрачи над планинските върхове, откъм крепостния двор на Зеебург през една вратичка преминават тринадесет сърни и се отправят през плаца към насрещната безкрила крепостна порта. Изкусните ловци улучвали винаги по едно от тези животни, но никога повече. Другите куршуми не попадали в целта или удряли кучетата. От това време никой ловец не стрелял по друго животно, освен по онова, което вървяло в редицата и се отличавало с големината и красотата си. Изключение от въпросното всекидневно шествие правел петъкът, който и до днес носи обичайното си название Ловен сабат и в който никой не стъпва в Зеебург. В този ден обаче около полунощ се явява друго видение. През малката вратичка към гората в двора влизат и след това тихомълком се отправят към голямата крепостна порта дванадесет монахини, а между тях кървящ мъж с дванадесет кинжала в тялото си. В същия миг от портала се появява подобна редица, състояща се от дванадесет напълно черни мъже, от чиито тела хвърчат искри и навсякъде избухват горящи пламъци; те преминават близо покрай монахините и кървящия им спътник, а между тях се промъква женска фигура. Това видение сказанието обяснява по следния начин: В Зеебург живеели дванадесет братя от графски разбойнически род, а с тях и добрата им сестра; а в Шварцкопф благороден рицар с дванадесет сестри. Случило се така, че една нощ дванадесетимата зеебургци отвлекли дванадесетте сестри от Шварцкопф, а рицарят от Шварцкопф на свой ред пленил единствената сестра на дванадесетте разбойници. Двете страни се срещнали в равнината край Мург и между тях пламнала битка, в която зеебургци надвили и взели в плен оня от Шварцкопф. Отвели го в крепостта и всеки от дванадесетте забил кинжала си в гърдите му пред очите на умиращата негова любима и тяхна сестра. Скоро след това дванадесетте отвлечени сестри се измъкнали от мястото, в което ги държали, измъкнали дванадесетте кинжала от гърдите на брата си и през нощта избили всички убийци. След като сторили това, те побягнали, ала слугите ги настигнали и погубили. Когато малко по-късно замъкът бил погълнат от огън, стените, при които били избити девойките, се отворили от тях излезли дванадесет женски фигури, всяка с дете на ръце, отправили се към езерото Мумел и се хвърлили във водите му. След време водата погълнала разрушения замък и в този си вид той все още стърчи над нея.

Един беден мъж, който живеел близо до езерото Мумел и често се молел за водните духове, загубил жена си. На следната вечер в стаята, в която върху една дъска лежала мъртвата, се дочула тиха музика. Той открехнал вратата, надникнал вътре и видял шест деви, които стояли с кандила в ръце около покойницата; следващата вечер били също толкова на брой юноши, които будували край трупа и го съзерцавали с дълбока тъга.

Преди много години един беден бакалин вървял през гората в Бохемия към Райхенау. Уморил се и поседнал да хапне залък хляб, единственото, с което можел да утоли глада си. Докато похапвал, видял в нозете му да се примъква мишле, което най-сетне се спряло пред него, като че очаквало нещо. Макар сам да бил в нужда, той добродушно подхвърлил няколко трохи от хляба си и мишлето тутакси ги отмъкнало. Докато имало още от хляба, той все му подавал по малко от него, така че и двамата добре се нагостили. Бакалинът се надигнал, за да пийне глътка вода от близкия извор, а като се върнал, виж ти, на земята лежал къс злато, в същия миг мишето се появило с втори такъв, положило го пак там и хукнало да донесе трети къс. Бакалинът го последвал и видял как то се вмъква в една дупка и изважда златото оттам. Тогава взел тоягата си, разровил земята и открил голямо съкровище от стари златни монети. Взел го и се огледал за мишлето, само че то било изчезнало. Радостен, той отнесъл златото в Райхенау, раздал половината на бедните, а другата половина дал да се построи църква на това място. За да бъде запазен споменът, историята била изваяна в камък и изображението може да бъде видяно и до днес в Райхенау, Бохемия, в църквата „Света Троица“.