Якоб Гримм - Немски сказания (Том първи)

Между Баленщет и Харцгероде в долината на Зелке върху една увенчана с колона скала народът показва вдлъбнатина в камъка, която донякъде наподобява стъпка от човешко ходило, а на осемдесет или сто стъпки по-нататък и друга такава следа. Сказанието за тях е обаче различно. Една великанка или великанска дъщеря се разхождала веднъж по билото на Харц, идвайки откъм Петерсберг. Като достигнала до скалите, които днес се извисяват над леярните, тя съзряла на върха на Рамберг една своя другарка в игрите, която й махнала с ръка. Дълго не се решавала да отиде при нея, тъй като между мястото, на което се намирала, и отсрещния планински връх лежала обширна долина. Та тя останала на това място толкова дълго, че ходилото й се отпечатало на един лакът дълбочина в скалата и слаба следа от въпросния отпечатък може да бъде видяна до днес. Слугата на някакви люде, който живеел в тази местност и орял край Харцгероде, се присмял язвително на колебанието й. Великанката забелязала това, протегнала ръката си и вдигнала нависоко слугата заедно с плуга и конете, прибрала ги в полите си и прескочила с тях долината, озовавайки се с няколко крачки при приятелката си. Често се разказва и друго: Кралската дъщеря пристигнала тук с каретата си и поискала да премине на отсрещната планина. Мигновено прибрала каретата заедно с конете в престилката си и прескочила от единия хълм на другия. Най-сетне стъпките се приписват на една разпътна селянка, която прескочила на това място, за да отиде при своя любовник, някакъв овчар, и при скока тупнала толкова силно с крак, че следата й се отпечатала. Някаква роля играел в този случай и един козел.

В Лаузиц, недалеч от границата с Бохемия, се извисява стръмна скала, наречена Олибин, върху която показват така наречения Девичи скок и разказват за него: Преди много години на посещение в разрушения сега планински манастир дошла някаква девойка. Един брат трябвало да я разведе наоколо и да й покаже проходите и чудесата на скалната област; но нейната красота пробудила лъстиви помисли у него и той й посегнал. Тя обаче побягнала по виещата се пътека, преследвана от монаха; ненадейно се озовала пред дълбока планинска пропаст и в целомъдрието си се хвърлила храбро в бездната. Господни ангели я подхванали и леко я пренесли невредима отсреща.

Други говорят, че един ловец видял селско момиче да се разхожда по Олибин и се втурнал към него. Като подгонена кошута тя се спуснала между скалните проходи, пропастта се отворила пред очите й и тя скочила невредима на нейното дъно.

Трети пък разправят, че едно бързоного момиче се обзаложило с другарките си по игра да прескочи пропастта. При скока обаче кракът му се изплъзнал от хлъзгавия пантоф и то щяло да се размаже, ако за щастие кринолинът му не го бил опазил и съвсем меко пренесъл до дъното.

Край Лихтенбалд в саксонска Ерцгебирге в долината на Цшопау показват местност, наречена Рицарския скок, където преди някое време един преследван от враговете си рицар се спуснал надолу по стръмния скалист склон. Конят му се пребил, ала самият рицар се добрал благополучно до отсрещния бряг.

По времето на Карл Велики живеел някакъв фризиец, снажен и силен мъж, който отишъл в Брауншвайг и херцогът го направил надзирател над горите и дърветата му. Когато веднъж вървял през гъсталаците, той попаднал на лъвица с малки лъвчета в леговището, убил старата и отнесъл на херцога малките като уловени от него вълчета. На херцога се понравило простодушието на мъжа, който не различавал лъвовете от вълците, и го наградил с много земи в областта край Елба. Онзи си построил жилище и го нарекъл по името си, Хидезакер. 61 61 Игра на думи. Буквално „Глупакът Хиде“.

Край манастира Илфелд, откъм лявата страна непосредствено край пътя за Харц, на висок хълм стои голям камък, в средата на който има тясна и труднопроходима пролука. Всички слуги от Нордхаузен и околните места, когато за пръв път отиват за дърва в гората зад Илфелд, трябва три пъти да пропълзят през въпросното иглено ухо, с големи усилия и мъки, като докато се пъхват вътре и излизат от дупката, другарите им яко ги налагат с камшиците си. Ако не издържат на забавлението, трябва да се откупят с пари. Властите многократно са забранявали този обичай, налагайки строги наказания, ала без особен успех, а слугата, който се опита да се измъкне от въпросния обичай, не намира покой сред другарите си и не бива приет от тях. За произхода на камъка простолюдието разказва следното: някога един великан изминал няколко мили път, а когато стигнал до Илфелд, почувствал нещо да му убива в едната обувка, събул я и намерил вътре въпросния камък. След което захвърлил камъка на мястото, където той лежи и до днес.