Якоб Гримм - Немски сказания (Том първи)

Рихмут от Адохт, съпругата на един богат градоначалник в Кьолн, умряла и била погребана. Гробарят забелязал, че тя има на пръста си красив пръстен, алчността му го подгонила през нощта към гроба, който той отворил, канейки се да измъкне пръстена. Но щом отмахнал капака на саркофага, видял, че трупът свива ръката си и понечва да се надигне от саркофага. Той побягнал уплашен. Жената се развила от покрова си, излязла и се отправила право към дома си, където извикала по име познатия й домашен прислужник, наредила му веднага да отвори вратата и накратко разказала какво се било случило. Слугата отишъл при господаря си и му рекъл: „Господарката стои пред вратата и иска да я пуснем.“ „Ах, казал господарят, това е дотолкова невъзможно, че по-скоро конете ми ще се озоват върху сеновала!“ Едва изрекъл тези думи, на стълбата към сеновала се дочул тропот и виж ти, шестте бели коня застанали един до друг горе върху него. Жената не преставала да хлопа и градоначалникът повярвал, че това е наистина тя; с радост й отворили и тя напълно оживяла. На следния ден конете все още надничали от процепа в сеновала, та трябвало да се изгради голямо скеле, по което да ги смъкнат живи и здрави. За да се помни случилото се, изваяли от глина коне, които надничат от въпросната къща надолу. Същата сцена е изрисувана в църквата на светите Апостоли, където освен това показват дълга ленена завеса, изтъкана собственоръчно от госпожа Рихмут и подарена от нея на църквата. Защото тя живяла още седем години.

Една кралица умряла и лежала върху прекрасно ложе в траурна зала с черни завеси. През нощта залата била ярко осветена със свещи, а в преддверието се намирала стражата: един капитан с четиридесет и девет мъже. Към полунощ той дочува край двореца бързо да преминава карета с шест впряга, след което тя спира и към него се приближава благородна и знатна жена в траурни одежди, която го моли за кратко да се отбие при мъртвата. Той й обяснява, че няма властта да разрешава, ала тя споменава добре известното си име и заявява, че като главна камериерка на починалата има правото да я види още веднъж, преди кралицата да бъде погребана. Той е неотстъпчив, но тя настоява толкова дълго, че той вече няма какво да й възрази и я въвежда вътре. След като затваря вратите на залата, той самият продължава да крачи напред-назад пред тях. След известно време се спира пред вратата, ослушва се, поглежда през ключалката и вижда, че мъртвата кралица се е изправила и говори нещо на жената, само че със затворени очи и без да дава никакъв друг признак на живот, освен дето устните й се движат. Той нарежда на войниците да надникнат един след друг и всеки вижда същото; накрая той отново се приближава и тогава мъртвата бавно поляга отново върху смъртното си ложе. Тутакси след това онази жена излиза и капитанът я отвежда навън; но когато я повдига, за да я качи в каретата, усеща, че ръката й е леденостудена. Каретата се понася също толкова бързо, както се е появила, и капитанът забелязва в далечината конете да изхвърлят искри от ноздрите си. На другата сутрин идва новината, че главната камериерка, която живеела в отдалечена на няколко часа път селска къща, е умряла в полунощ, и то точно в часа, в който била при мъртвата.

През 1624 година във въздуха се дочул вик: „Горко й, горко й на Померания!“ На 14 юли Барбара Зелентинс, жената на тъкача на ленени платове от Колбатц, отивала към Зелоу да купува риба. Когато се връщала към Колбатц, по една планинска пътека, дочула птичи крясъци и като се приближила, някакъв глас й извикал: „Слушай, слушай!“ На един дъб съзряла малко бяло птиченце, не по-голямо от лястовица, което се обърнало към нея с отчетливи и ясни думи: „Кажи на капитана да предаде на княза, че злото, което се кани да стори, трябва да обърне в добро, иначе то ще се стовари върху него самия; а също да му съобщи, че ще отговаря пред Бога и пред света!“

Матерберг под Матерхорн е висок глетчер във Вализия, от който извира Виспер. Според хорските разкази там преди много години е имало прочут град, през който веднъж минал Скитникът евреин и казал: „Когато премина оттук за втори път, на мястото на къщите и улиците ще има дървета и камъни. А когато пътят ми ме доведе за трети път, ще има само сняг и лед.“ Та сега на това място наистина няма нищо друго освен сняг и лед.