Unknown - index1

– Е, как се чувстваш? – попита той.

– Ами… изглеждам секси.

Алекс въздъхна с облекчение, доволен, че тя приема нещата добре.

– Няма да споря с теб. Но по-важното с, че изглеждаш, сякаш си родена тук. Надявам се хората на Каин да не те разпознаят.

– Доста смела надежда. – Докато вървяха към джина, тя го хвана за ръката. – Благодаря ти, Алекс, че ми помогна да се впиша по-добре в този свят. Така по-лесно ще намерим отговорите.

Вече бяха близо до паркинга, когато Джакс рязко го сграбчи за ръката. Той погледна и видя, че очите й са вперени във витрината на един магазин.

Името на магазина беше „Кутията на Пандора“. Вътре се продаваха всякакви статуйки и фигурки.

Доста от тях бяха на магьосници и дракони.

Джакс го изгледа многозначително.

– Какво е това?

Алекс сви рамене.

– Има хора, които се интересуват от такива неща.

Без да пророни ни дума повече, тя тръгна към магазина.

26

„КУТИЯТА НА ПАНДОРА“ ПРЕДЛАГАШЕ предмети, които изглеждаха свързани с различни аспекти на магията.

Там имаше всичко – от игри с летящи създания до амулети, вълшебници, гноми, всякакви видове дракони, магьосници и вещици, кристали, изящни ръчно изработени магически пръчици, които струваха стотици долари.

В стъклени витрини в средата на магазина бяха изложени по-скъпите колекционерски фигурки. Книгите на лавиците покрай стената в дъното бяха свързани с магия, магьосници и заклинания.

Алекс и друг път бе виждал места като „Кутията на Пандора“. Като малък дори бе влизал веднъж два пъти.

Като навърши 13-14 години, загуби интерес.

Иззад щанда се показа усмихната, възпълна жена е размъкната тениска. Късо подстриганата й кестенява коса бе украсена с гребенче с дракон. От врата й на верижка с мънички феи с крилца висяха очила за четене. Изглеждаше като да е прехвърлила петдесетте.

– Аз съм Мери, заповядайте в „Кутията на Пандора“. Мога ли да ви помогна да си харесате нещо специално? – попита тя с топъл, приятелски глас.

– Просто разглеждаме – побърза да отговори Алекс, преди Джакс да успее да каже нещо. Напразно.

– Защо продавате тези неща?

Лицето на жената се разкриви в озадачена усмивка, погледът й се стрелна насам-натам.

– Това са съкровища. Хората ги колекционират. Нищо не може да направи деня ти по-ведър от магьосник, седнал на бюрото ти.

– Зависи от магьосника – възрази Джакс.

Жената се изкикоти.

– Права си, скъпа. Някои от тях са доста пакостливи.

– Защо мислите така?

Мери посочи центъра на магазина.

– Ами погледни ги. Имаме всякакви. Някои са много сериозни, но има и такива, ето например този приятел тук, които обичат да правят пакости. – Въпросният магьосник бе вдигнал едно куче във въздуха.

Жената беше права за разнообразието. Имаше магьосници с весел вид и островърхи шапки, магьосници с дълги заострени бради, замислени над книги и кристални топки, и магьосници в черни роби с блеснали очи, скрити под качулки, които изглеждаха сякаш наистина могат да правят заклинания. Някои бяха по-простички, от бронз, други – изрисувани до последния детайл.

Алекс бързаше да си продължат по пътя – имаха толкова важни неща за вършене.

Жената огледа стоката си с изпълнен с любов поглед.

– Тези фигурки напомнят на хората, че магията е навсякъде около нас.

– Не, не е – възрази Джакс.

Това явно никак не й се нравеше. Алекс започваше да се притеснява.

– Но разбира се, че е – изкикоти се продавачката. – Може да не я виждаме, но магията е съвсем истинско нещо. Просто трябва да се настроиш на нейната вълна. – Тя въздъхна. – Светът би бил толкова тъжен, ако в него нямаше магия.

– Да – прекъсна я Алекс, преди Джакс да е успяла да продължи разговора. – Разбирам защо хората колекционират такива неща, но все пак магията не е нещо реално.

Мери му намигна.

– О, не позволявайте на магията да напусне живота ви. Би било толкова тъжно, нали, да станем такива циници? Стига съвсем мъничко да се съсредоточим и можем да върнем магията обратно в живота си. Просто трябва да отворим сетивата си за нея.

Тя взе от щанда тънка верижка.

– Предлагаме тези кристали под формата на колие. Много е подходящо за вашата прекрасна дама. Ще й стоят добре, не мислите ли? Казват, че кристалите помагат да усетим вълните на магията навсякъде около нас.

Джакс не я слушаше.

– Тези неща са убийствено погрешни – рече тя на себе си. Мери показваше на Алекс верижката и като че не я чу.

Джакс се наведе напред, за да огледа отблизо всички фигурки, изложени на долната лавица. На една табелка беше написано: „изключителни екземпляри“. Щом жената разбра накъде клони интересът на Джакс, върна верижката на мястото й и насочи вниманието си към централната витрина.