Unknown - index1

Джакс внимателно извади една фигурка от дъното.

Жената явно остана доволна от избора й.

– А, виждам, че имате добър вкус.

Джакс вдигна фигурката, акрилна отливка на изящно изваяна жена с дълга вееща се коса и семпла бяла рокля с четвъртито деколте.

– Тайнствената жена – рече тихо Мери.

– Моля? – вдигна очи Джакс.

– Наричат я Тайнствената жена.

– Така ли? – вметна Алекс, като се стараеше да звучи колкото се може по-ведро. Искаше да се махне от тук. Личеше си, че Джакс постепенно започва да се изнервя. – Е, ние ще…

– Това е древна фигурка. – Жената се надвеси още малко напред. – Държа този магазин от двайсет и седем години и много рядко съм попадала на екземпляри точно от този персонаж.

– Двайсет и седем години – повтори Алекс. – И това ако не е нещо.

Видя как Джакс му хвърля кос поглед.

– Да, точно така. За това време съм срещала Тайнствената жена да се предлага на няколко търга под различна форма. И всичките са били все такива, изключителна изработка. Обичам да си държа една в магазина. Тази характерна рокля е запазената марка на Тайнствената жена. По нея се разпознава.

– Така ли – отрони Алекс, като вниманието му беше съсредоточено върху Джакс.

– Да – въздъхна Мери. – Не са много ценителите, които се интересуват от нея, но аз не мога да се въздържа да не си осигурявам винаги по една за магазина.

– И защо не я колекционират? – попита Алекс.

– Ами сигурно защото за нея се знае малко. За другите си експонати мога да ви разказвам дълго, а за нейните способности дори аз не знам много.

– Нейните способности ли? – изгледа я от упор Джакс.

– Ами да. Не се знае дали е вълшебница, или магьосница, която се занимава с бяла магия или пък с друг вид тайнствена магия. Точно затова я наричат Тайнствената жена. Винаги мога да я позная – по роклята и по дългата коса. Никога не съм срещала да я наричат по друг начин – освен от хора, които не я познават.

– Как изобщо може някой да я познава? – попита Джакс, вече очевидно разпалена.

Жената благоговейно взе статуйката от ръцете на Джакс.

– За тази фигурка се говори в някои много древни книги. Изключително древни и от различни източници. Макар във всяка от книгите да изглежда малко или повече различна, винаги я описват с тази рокля. – Мери обходи с пръст деколтето й. – Неизменно бяла и с четвъртито деколте. Така познавам, че е Тайнствената жена, когато я видя. Тя е много специална.

– Защо? – попита Алекс, погълнат от разказа й.

Доволна от заинтригуваните клиенти, жената се усмихна по-широко.

– Ами нали е тайнствена. Никой не знае какъв е произходът й, коя е. И както казах, никой не е наясно със способностите й. Но едно е сигурно – силата й е безспорна.

– Откъде знаете, че изобщо има някаква сила? – попита Алекс. – Може би на рисунките е била изобразена кралица, известна за времето си – светица, покровителка на изкуството, нещо такова.

– Алекс, нека да тръгваме – примоли се Джакс.

Мери говореше и не я чу.

– Малкото, което се знае от древните книги, е повърхностно, но все пак се намеква, че е притежавала огромна сила, макар да не се уточнява каква точно. В някои преводи си личи благоговение към нея, други посочват, че е вдъхвала неимоверен страх. – Мери въздъхна. – Наистина е жена, забулена в мистерия. – Усмивката й се върна на устните. – Но притежава магия.

– Не разбирам по какво съдите – не се отказваше Алекс.

Жената се вторачи в очите му и остана така известно време.

– По това, че хората се страхуват от нея. Имам клиенти, които събират всякакви видове фигурки – дори и най-страховитите магьосници. Малцина сред тях обаче искат нея за колекциите си.

– Глупави суеверия – подметна Алекс. – Ако не знаят нищо за нея, от къде на къде ще се страхуват?

Жената сви рамене.

– Не знам. Да ви кажа право, на мен лично ми е любимка. – Погледна гордо статуйката, докато я въртеше в ръцете си. – Откакто притежавам този магазин, Тайнствената жена винаги ми е била любимката.

Най-сетне се сепна и вдигна фигурката пред двамата си клиенти.

– Бихте ли искали да имате Тайнствената жена в живота си?

Пребледняла, Джакс извърна глава.

Алекс вече имаше тайнствена жена в живота си, но не го каза на глас.

– Може би друг път.

Жената се усмихна тъжно.

– Разбирам. Мнозина се страхуват от нея.

– Аз не се страхувам – защити се Алекс.

– Добре. – Собственичката остави фигурката на лавицата, където я осветявайте миниатюрен сноп светлина. Тайнствената жена има нужда от приятели в този свят днес.