Unknown - index1

– Нямам представа. – Той се почеса по слепоочието. – Предполагам, че модата е да изглеждаш така, все едно носиш удобни, употребявани дрехи. Някак придава естественост.

– Също като това да наподобяваш току-що умрял труп? – Тя въздъхна и остави джинсите на рафта. Продавачките я гледаха с огромно любопитство. В магазин като този елегантната й черна рокля и русата коса й придаваха вид на кралица, отбила се в гето.

– Моля те, Алекс, може ли да изберем дрехи, които нямат дупки? Искам да не бия на очи, но…

– Разбира се. – Той избра друг чифт, който му се стори по-близък до вкуса й. – Тези дори не са толкова скъпи, колкото онези с дупките.

– Е, добре, сега ти е паднало да се шегуваш за моя сметка.

– Казвам ти истината – тези с дупките струват повече пари. Или предпочиташ да ти кажа лъжа, на която по-лесно да повярваш?

Понеже тя продължи да го гледа скептично, той извади още един чифт и й показа етикета с цената.

Тя взе панталона.

– Този ми харесва повече.

– Няма да си толкова модерна.

– Ще ми стане ли?

– Да.

– Тогава може ли да взема този, моля.

Алекс се усмихна.

– Разбира се, че може. Ще ти купим каквото ти е удобно. Ти избираш. – Той посочи с брадичка. – Там има пробни, където можеш да мериш дрехите и да видиш дали ти стават, как ти стоят.

– Значи мога да пробвам всичко?

– Абсолютно.

Това я успокои и тя започна сама да рови из рафтовете. С критично око оцени различните стилове и си избра няколко чифта, които нямаха фабрични дупки и прорези, поставени там за удобство на заетите, увличащи се от модата жени.

На път за пробните те спряха още на няколко рафта с панталони и други с блузи. Поли не я интересуваха. Предположи, че ще разкриват твърде много от краката й и ще привличат внимание. Доколкото бе мярнал дългите й, мускулести крака, той бе длъжен да се съгласи. В крайна сметка обаче тя размисли и реши да пробва една.

Доста бързо схвана номера на пазаруването. Алекс не мислеше, че продавачката ще види нещо странно в поведението на двамата в магазина. Джакс имаше вид на жена, която знае точно какво иска.

Докато Джакс пробваше тонове дрехи, Алекс намери стол и небрежно го постави встрани, така че да вижда вратата на пробната и входа. Би искал да знае кой влиза в магазина.

Надяваше се да не се появи никой от онези. Да стреля посред нощ, докато бушува буря и трещят мълнии, беше едно, а да произведе изстрел насред търговски център – съвсем друго. Ако лошите не го хванат, добрите със сигурност щяха да се погрижат.

Джакс скоро излезе от пробната, облечена с джинси с ниска талия и черна блузка.

– Как изглеждам?

– Страшна.

Тя сбърчи чело.

– Не се чувствам никак страшна. По-скоро съм уплашена.

– Не, „страшна“ означава, че си супер, изглеждаш секси.

Сега вече тя го разбра.

– Ами, радвам се, ако мислиш така. Въпросът е дали това стига, че да не бия на очи?

– Да, идеално е. Пробвай и нещо друго. Ще ти трябват няколко чифта дрехи. Премери онези черните панталони, дето наподобяват дизайнерски.

След малко тя се появи в семпла бяла блуза и черен панталон и той кимна.

– Добре, точно такова излъчване ни трябва.

Адвокатът бе казал, че документите по прехвърлянето ще бъдат готови до няколко дни, но Алекс трябваше да подпише лично документите. Фентън говореше много изчерпателно, та Алекс не искаше да повдига ненужни въпроси. Надяваше се адвокатът да може да им даде информация или поне да им подскаже нещо, което би могло да им е от полза. За да не повдигат подозренията на толкова стриктен по природа човек, Алекс предположи, че би било добре Джакс да изглежда по-изискано.

Избраха още дрехи, най-вече джинси, които бяха подходящи за всякакви случаи, пък и удобни за пътуване. След като платиха, седнаха на една маса в къта за хранене, за да отрежат етикетите. Той имаше джобно ножче, което използва за целта, като не пропусна да предупреди Джакс да не вади своя нож на публично място. Щом беше готов е джинсите и черната блузка, която Джакс си хареса, тя отиде в тоалетната да се преоблече, докато Алекс довърши останалите етикети.

Направи му впечатление, че и по джинси привличаше вниманието, но този път по малко по-различен начин. Погледите бяха по-скоро изпълнени е възхищение, отколкото с любопитство.

Тя спря пред него, докато той взимаше всичките торби с покупките. Подаде му торбата с черната си рокля. Алекс се почувства донякъде виновен, задето я караше да носи дрехи, с които не е свикнала.