Unknown - index1

– И какво каза момичето, когато й отговори, че убиваш хора.

– Каза: „Сериозно? Ама че яко.“

– Добре. За момент си помислих, че може да си я изплашила.

– Не, смъртта явно я интересуваше доста. Ноктите и устните й бяха боядисани в черно. Защо му е на някого да се опитва да прилича на труп?

– Просто етап, през който някои момичета минават – обясни Алекс. – Нима не си… тоест знам ли… не си ли се бунтувала срещу възрастните, когато си била колкото нея? Не си ли искала да бъдеш различна?

– Не – изгледа го изпод вежди Джакс. – Защо да го правя?

Алекс въздъхна.

– Мисля, че наистина си от друг свят. Тогава каква си била на нейната възраст?

– Учех и практикувах.

Алекс я изгледа смръщено, докато вървяха през тълпата от хора, които до един се обръщаха да ги погледнат.

На устните й се появи усмивка.

– Учех се да убивам.

Той я изгледа за момент.

– Това е същият номер е истината или просто лъжа, която искаш да приема за истина?

– И двете.

– Това пък какво означава?

Тя се усмихна на себе си.

– Учех езици. Аз говоря доста от езиците на моя свят. По-добре ли се чувстваш?

Той реши да не я насилва с въпроси и смени темата.

– Като се има предвид, че и други хора ще задават въпроси и че е възможно да ни разпитват, когато не сме заедно, ми се струва удачно да измислиш достоверна история – нещо, на което бихме могли да се опрем, ако се наложи.

– Не ми казвай, че сме лудо влюбени, сгодили сме се и ще се женим.

Алекс се сепна.

– Всъщност помислих си го… за годениците. Стори ми се достоверно. Така де, все пак ще те заведа в болницата, където държат майка ми. Трябва да дам някаква версия. Там не пускат всеки. Трябва да си близък на семейството, роднина, нещо такова.

– Защо лицето ти е червено?

– Виж, просто си помислих, че ако кажем, че си ми годеница, хората ще останат доволни и няма да имаме проблеми. Не си дадох сметка, че може да си против.

– Спокойно, и аз си помислих за същия вариант – усмихна се тя.

– А… така ли?

– Ами да. Какво друго да кажем на хората на това място, където държат майка ти. Че съм изпаднала от друг свят и искам да разговарям с полудялата дама?

– Наистина ли ми е червено лицето?

Тя го погледна.

– Малко.

– Та значи, ти си ми годеница. Имаш ли нещо против?

Тя повдигна вежда.

– Освен ако не планираш да продължим със сватба.

Той забави крачка пред една витрина, на която бяха изложени спортно-елегантни дамски дрехи.

– Да видим дали ще ти харесаме нещо тук – рече той, доволен, че има възможност да смени темата.

Отвори й вратата. Тя погледна през рамо.

– Лицето ти е все така червено, Алекс.

– Ами… всъщност си мислех, че навярно би било най-добре да направим и следващата крачка и да се оженим. Ако всичко е официално, ще си спестим доста проблеми. Ако сме женени, когато отидем при адвоката, прехвърлянето ще стане още по-лесно…

С удоволствие проследи как тя застива на място и се облещва насреща му.

– Шегувам се. Лицето ти е червено.

Тя поклати глава.

– Предполагам.

В магазина бяха аранжирани овални етажерки, отрупани с панталони, блузи и поли. Алекс насочи Джакс към секцията е джинсите. Докато си проправяха път през островите от дрехи, той се надвеси към нея.

– Джакс, има ли начин да разбереш дали някой е от твоя свят? Дали са различен вид хора?

– Не. Те са същите като теб, само дето в моя свят притежават магия. А тук – не. Мога да кажа само за тези, които познавам лично.

– Или ако се опитат да те убият.

– Е, в моя свят това би било доказателство.

– В моя също – рече той, разочарован да узнае, че няма как да разбере кой е приятел и кой враг.

Щом стигнаха до секцията с джинсите, той намери рафта с размер 8 и взе един чифт.

– Предполагам, че ще ти станат – рече.

Джакс се огледа из щандовете, натъпкани с дрехи.

– Като се замисли човек, има толкова много дрехи, които вече са ушити, че вероятността нещо да ти стане е доста голяма.

– Имат си номера обясни той. – Размерите са стандартни.

Докато взимаше джинсите от него, тя поклати удивено глава. Сбърчи вежди.

– Тези са изтъркани. Да не са дарение за бедните? Това място такова ли е?

Алекс прихна.

– Не, чисто нови са. Произведени са така, че да изглеждат използвани. Повярвай ми, изобщо не са за бедните.

Тя го изгледа подозрително.

– Такава е модата – увери я той.

Джакс явно продължаваше да мисли, че той се шегува.

– Модата е да изглеждаш запуснат, с дупки по дрехите? Че защо хората ще искат да изглеждат така?