Unknown - index1

– Да, звучи логично. Но не разбирам какво общо би могло да има с това, което те преследват. За какво им е тази земя?

– Не знам, но Бетани определено беше решила да я получи.

– Не непременно. Според мен това, което тя наистина е искала, е твоето дете – наследник на Рал.

– Че какво може да й помогне едно дете на Рал?

– В моя свят Рал е разменна монета с огромна стойност. Наследник от рода Рал може да я направи доста по-значима, отколкото е.

– Мислиш, че е възнамерявала да забременее и да се върне в твоя свят? Нали току-що каза, че не можеш да вземеш нищо обратно.

– Но ако тя беше забременяла, детето щеше да е и нейно. Щеше да е част от нея. Готова съм да се обзаложа, че него би могла да пренесе през бездната в моя свят.

– Бях убеден, че по някакъв начин е свързано със земята.

– Не е изключено. Само казвам, че има и други важни причини тя да е искала да забременее от теб. Мога да предположа защо би могла да иска дете от Рал, но по отношение на земята нямам идея. Тя си има земя, при това доста.

– Значи си убедена, че не ги блазни земята?

Джакс сви рамене.

– Само казвам, че има и други причини хората от моя свят да проявят интерес към теб.

– Хм, доколкото ми е известно, майка ми е единственият останал жив представител на рода Рал. Чувал съм я да казва, че хората непрекъснато искат от нея да им казва разни неща. Земята е далеч, но майка ми е близо. Преди да задълбаем по темата за земята, ми се струва разумно да отидем и да питаме майка ми какво искат да научат от нея онези хора. Не знам дали ще може да говори, но поне да опитаме.

– Нали ми каза, че е луда.

– Може да се окаже, че не е чак толкова луда, колкото съм си мислел. Може би просто я подлудяват. Така или иначе, е добре като за начало.

Джакс го изгледа продължително.

– Да, звучи логично. Значи утре можем да посетим майка ти. – Тя се отпусна и се прозя. – Прав си, най-добре да поспим.

Алекс кимна и на свой ред се прозя. Проследи с поглед как тя нагласи чантата под главата си. Беше затворила очи.

– Джакс, там, откъдето идваш, си важен човек, нали?

– Аз съм най-обикновена жена, Алекс. Жена, която тук няма никаква власт. Жена, която се страхува, че никога повече няма да види родината си. И която иска да се погрижи за живота на хората, които обича.

– Хората, които обичаш… Имаш предвид конкретен мъж ли?

– Не – прошепна тя, без да отваря очи. Нямам предвид любов в този смисъл. Нямам такъв човек до себе си.

Известно време той наблюдава как дишането й се успокоява. Изглеждаше смъртно уморена. Да пропътуваш от друг свят през тази бездна явно бе доста повече от изтощително начинание.

– Джакс – не се стърпя той, ти си нещо като кралица, нали?

Тя се усмихна, все така със затворени очи.

– Някога кралиците са свеждали глава пред такива като мен, но вече не е така. Сега те се кланят на Каин. Гласът й сякаш идваше от дълбините на съня. – Сега съм просто една уплашена, отчаяна жена, попаднала далеч от дома си. Жена, която често се опасява, че е пълна глупост да си мисли, че може да спечели срещу онези хора.

Той остана загледан в нея.

– Не бих казал, че си глупава. Ни най-малко – пророни той и я зави по-добре с якето си. – Освен това бих казал, че си най-смелият човек, когото познавам.

Тя вече спеше и не го чу.

25

– ТАКА Е ДОБРЕ – РЕЧЕ ГОСПОДИН ФЕНТЪН. – Не би трябвало да имам никакъв проблем да получа готовите документи за вас до няколко дни.

– Благодаря – отвърна Алекс в телефона. – Това ми върши работа. Все още не знам как ще съм с пътуванията, но подозирам, че ще ми трябват поне няколко дни, докато стигна до там.

– Ще ви се обадя, господин Рал, за да ви кажа, когато документите са готови.

– О, не, не се тревожете – побърза да каже Алекс, докато умът му трескаво търсеше извинение. Имам проблем с получаването на повикванията на телефона си. Нещо му има. Когато ми остане време, ще трябва да се погрижа или да си купя нов. Ще ви кажа, когато го направя. Междувременно не ми се иска да пропусна обаждане от вас и да не знам, че сте се опитвали да се свържете с мен. Да направим така, ще ви се обадя след няколко дни и ще ви кажа кога ще бъда в Бостън.

– С удоволствие ще ви чакам. Благодаря, че се обадихте. О, и представителите на „Дагет Тръст“ останаха много доволни от решението ви и с нетърпение искат да се запознаят с вас.

Защо ли, запита се Алекс.

– Чудесно, ще ви се обадя веднага, щом фиксирам плановете си.

– Благодаря ви, господин Рал. Ще се чуем пак.