Unknown - index1

– Как е възможно да е дошъл тук, защото търси нещо, а да не знае какво точно търси?

– Ами, да речем, че когато двата свята са се разделили, освен хората тук била изпратена и важна книга. И преди са правени подобни неща с цел да се спаси опасна информация от това да попадне не у когото трябва.

– Значи предполагаш, че търси книга?

– Просто използвам този пример. Как ще я намери тук? Не може да използва магия, защото тук магията не действа, нали? Тогава как и къде да я търси?

– Значи по някаква причина ще се опита да я намери чрез Рал?

– Имаш ли представа къде би могла да бъде подобна книга, дошла от моя свят, непринадлежаща към този? Как би могъл да знаеш къде е и дори как изглежда? Не би могъл. Може би той вече е убил твои роднини, опитвайки се да ги принуди да му кажат къде е. Е, какво му остава сега?

– Бих искал да знам отговора на този въпрос – пророни Алекс.

– Той знае, че ти си замесен във всичко това – нали затова те наблюдаваше през огледалата, проследяваше те чрез мобилния ти телефон. Опитва се да получи отговори. Но тъй като си последната му следа, е принуден да действа внимателно.

За първи път, откакто напуснаха къщата на Алекс, той бе обзет от известна доза оптимизъм.

– Значи, ако Каин има нужда от мен, тогава хората, които се опитаха да ни убият при първата ми среща е теб, явно са били от контингента на Бетани.

– Не, от хората на Каин са.

Алекс разпери ръце в объркване.

– Но в това няма логика. Ако той иска да получи нещо от мен, ако ме наблюдава, тогава защо изведнъж ще изпрати хората си да ме претрепят?

– Не се опитваха да те претрепят. Просто те наблюдаваха. Когато ме видяха, ме разпознаха. Опитаха се да убият мен, не теб. Но ти им попречи.

Алекс направи пауза, преди да продължи.

– Значи си ги познала? Знаела си кои са?

– Познавам онзи огромния, който беше от нашата страна. Казва се Юри. Убих брат му.

Алекс въздъхна. При тази жена нямаше място за колебания.

– Тогава бях тук за първи път. Не можех да остана по-дълго. Щом се върнах у дома, незабавно се заехме да подготвяме следващото ми посещение, но това изисква време. Едва когато те наблюдавах през огледалата в галерията, подготовката най-сетне приключи. Тогава видях Вендис.

И се върнах в този свят, а ти ми подари картината. Нямаш представа какво означава това за мен.

– Мисля, че имам – отрони тихо той.

Тя се усмихна, но поклати глава.

– Когато видях тази картина, веднага разбрах, че ти си ключът за разгадаването на загадката около случващото се в момента. И си помислих, че ако ти разкажа в общи линии в какво се състои проблемът, може да се съгласиш да ми помогнеш. Но…

– Но аз те ядосах.

Джакс се усмихна и кимна.

– Когато се върнах, разказах на хората там колко точно си изобразил Шайнистей, мястото, за което ти говорих. И те разбраха.

– Само защото съм нарисувал гора, която изглежда по подобен начин?

– Не. Защото им казах, че си нарисувал точно това място, до последното дърво, освен онова, за което ти казах, че липсва.

Алекс си спомни. Той го беше нарисувал, но му разваляше композицията. Не й го каза, защото не искаше да я прекъсва.

– Говори се, че преди много време онзи Рал, който управлявал по това време, същият, за когото се говори, че разделил двата свята, вярвал, че магията изисква изкуство, че създаването на нова магия в известни отношения включва поне прилагането на художествените принципи, ако не артистични заложби.

– Е, стига де, да не се опитваш да ми кажеш, че магията е изкуство?

– Не, ни най-малко, но Господарят Рал вярвал…

– Кой?

– Онзи, който управлявал по времето на разделянето, бил от Рал – последният Рал, за когото има някакви сведения, преди цялата династия да изчезне от лицето на историята. Тогава му казвали просто „Господаря Рал“. Той водил и спечелил подобна битка за оцеляване, пред каквато сме изправени сега. Титлата „Господаря Рал“ оттогава насам символизира съхраняването на магията и индивидуалната свобода, самата идея за свобода.

Не познаваме много добре онези времена, но се знае, че победата на Господаря Рал въпреки всичко довела до епоха на мир и просперитет, известна като Златната епоха, която продължила стотици години. Този човек я построил. Победата му над тиранията и прогонването на тези, които искали да изкоренят дарбата, направили всичко това възможно.

Поради тази причина самата идея за съществуването на Господаря Рал е ненавистна за Радел Каин и неговата пасмина.