Unknown - index1

– Значи, ние сме извънземни? Нашите прадеди са пристигнали от твоя свят?

Тя сбърчи нос и се замисли.

– Не бих употребила точно „пристигнали“ в смисъла, който ти влагаш. Не е станало точно така, както го правя аз или хората на Каин. Някога световете били свързани. Поне в един миг те се намирали на едно и също място в едно и също време. После били разделени, а онези, които избрали да живеят без магия, напуснали този свят. Не знам колко точно били прогонени, но не били никак малко – може би повече от половината от населението там се преселило тук.

Цялата идея му се стори твърде отвлечена, за да я приеме на сериозно, но реши за момента да не влиза в спор.

Вместо това попита нещо друго.

– Преди колко време, казваш, се е случило това?

– Нашата скала на времето може да е различна от вашата, така че не мога да бъда съвсем сигурна, а и единственото, което ни е останало, е скелетът на историята, но доколкото можем да преценим, това се е случило много отдавна.

Не би трябвало да има никакви следи от онези събития, запазени във вашия свят. Спомените на хората, пристигнали тук, са изтлели. Сривът в паметта е част от процеса. Загубата на магията в по-голямата си част се е случила неочаквано, макар че последни следи от нея навярно са останали да работят още известно време. След това всичко е изчезнало заедно със спомена за произхода им.

За хората, които са се преселили тук, сигурно е било тежко и трудно. Дори най-простото запалване на огън, което за нас не е проблем, вероятно е било истинско изпитание.

В резултат на това поколения наред са били принудени да изживеят живота си като диваци, затънали в невежество. Били са подвластни на суеверия и трудности. Да се записват събитията би било невъобразим лукс извън възможностите на хора, борещи се ежедневно за физическото си оцеляване. Навярно няма никакви писмени източници за всичко това.

Тази епоха по всяка вероятност днес се приема за черна дупка в историята ви.

– Значи това е причината ние да не боравим с магия, за разлика от вас?

– Да. Вашите предци, също както и моите, са хора, за които магията е била неразделна част от живота. Разликата е тази, че хората в нашия свят все още имат своята магия, докато хората, дошли тук, не разполагат с нея.

Алекс отри лицето си с уморена ръка. Постара се нетърпението да не прозвучи в гласа му.

– Струва ми се, Джакс, че бих могъл да си представя твоя свят, в който има магия. Това е различно място. Доколкото ми е известно, там би трябвало да действат други закони. Но тук нещата не работят така. Не само че магията не съществува тук – тя просто не би могла да съществува. Законите на природата не позволяват това.

Едва не му се изплъзна „не позволяват такава глупост“, но се удържа.

– Какво искаш да кажеш?

– Искам да кажа, че не ми се вярва магията да е била част от живота на хората тук.

– Наистина не е била, откакто са се преселили тук. – Видяла, че отговорът й не го удовлетворява, тя вдигна глава и се замисли, преди да попита: – Тук няма магьосници, вещици, дракони и магия, нали?

– Няма.

– Тогава защо те съществуват във всички култури, при всички народи? Защо различните народи на различни места по света говорят за тях? Защо изобщо имат думи за неща, ако те не са съществували?

– Това са просто древни легенди, митология.

Джакс повдигна вежда.

– А как така тези легенди в общи линии се повтарят, независимо в кой край на света? Защо почти навсякъде дори думите са едни и същи? За същите въображаеми неща… за митове, които не могат да съществуват? Откъде се е породил този общ мит, а?

Алекс не отвърна.

Тя се надвеси над него.

– От моя свят. Всичко това е било изоставено там, в моя свят. Защо магията е толкова универсална част от твоя език, от твоята култура, дори да не съществува тук, да не може да съществува тук? Защо?

Хората, дошли тук, биха могли да донесат със себе си само изтляващите спомени за тези неща. Както сам каза, магията не е част от тукашната природа, несъвместима е с нея. Не може да съществува. Сигурен съм, че преселниците скоро са започнали горко да съжаляват, че са си пожелали живот без магия. За тях не би могло да съществува нищо по-лошо от това да получат точно каквото искат.

Изгубените неща продължили да присъстват в този свят, но само като призрак на онова, което било преди, на онова, което вече го нямало.

С този мит, с тази легенда се изчерпва цялата история, дошла от хората от моя свят. Те са загърбили магията, но магията продължава да ги преследва.