Unknown - index1

Без това гладът ще покоси хиляди. Съществуват безброй примери за това как възможности, развивани в продължение на векове, ни помагат да оцелеем – помагат ни да живеем неестествен и посветен на злото живот, поне според Радел Каин.

Тъй като неговата цел е да властва, тъй като той вечно търси виновни, за да се сдобие с още власт, всичко, с което разполагаме, ще бъде изгубено завинаги, без шанс за възстановяване.

– Но е каква цел го прави? Така само ще управлява една пустош.

Джакс изви вежда.

– Ти току-що го каза. Той ще властва. Той иска да съсипе тази цивилизация, за да се сдобие с огромна лична мощ.

Ако наистина го интересуваше какво става с хората, които управлява, не би разпалвал толкова омраза към ценностите, не би търсил виновни за престъпленията срещу тях и не би прехвърлял вината върху невинните винаги, когато нещо се обърка.

По-скоро би се опитвал да решава проблемите, вместо да ги използва, за да се облагодетелства с власт.

След като Каин получи каквото иска, никой няма да може да се изправи насреща му. Той ще управлява света – студен, мъртъв, гладен свят. Ще го управлява и ще живее в охолство с всичките излишества, които може да си пожелае.

Всичко, което остане, колкото и малко да е, ще бъде под негов контрол. Това е единственото, което има значение за него. Този човек не познава емпатията. Важно му е само да получава това, което иска. И милиони да измрат, ще му е все едно – мъртвите не ядат.

Алекс отвърна глава, докато я слушаше.

– Струва ми се невъзможно да повярвам, че хората са готови да приемат подобно нещо.

– Знам – въздъхна Джакс. – И на нас ни е трудно да го повярваме, но всеки ден хората е готовност се впускат в един процес, наречен „Прочистване“, за да премахнат всяка дарба… което означава магия.

Оттам насетне, след това прераждане, магията, с която са родени и която са се научили да използват, изчезва завинаги. Те споделят с хора, че се чувстват свободни за пръв път в живота си, и ги убеждават да се разделят и те с „порочните“ си способности. Цели тълпи чакат на опашка да им дойде редът, да се слеят с останалите, да докажат добродетелността си.

Джакс извърна глава, очите й бяха плувнали в сълзи.

– Това е най-ужасното, че толкова много хора не оценяват собствените си уникални способности, не ценят себе си, камо ли да уважават онези, които са се били и са загинали, за да могат те да живеят свободно и да имат право на избор – наред със своята дарба и индивидуалност.

Тя сграбчи одеялото в юмрука си.

– Често си мисля, че заслужават всичко, което получават. Само съжалявам, че тези от нас, които ценят това, което имат, ще бъдат сполетени от същата участ. Точно за тях се боря. Другите проклети да са.

Алекс преглътна болката, която се усещаше толкова недвусмислено в гласа й.

– И в нашия свят има такива хора. Хора, които казват, че кече не е полезно да бъдеш свободен, че трябва да се предадем в името на висшето благо на човечеството.

– Страхувай се от тях – прошепна тя. – Те са сърцето на злото. Те толерират тиранията, оправдават я, съгласяват се с нея. По този начин неизменно стоварват на главите на всички нас, останалите, дивашко отношение и смърт.

Алекс остана известно време заслушан в ромона на дъжда по покрива. Нещо в тона й – увереността, страстта, категоричността – затвърждаваше усещането му, че тя не е обикновена жена. Това бе жена, която знае какво говори.

Тази жена не бе поданик. Тя бе водач.

– Ако Седрик Вендис е дясната ръка на Каин и сам по себе си ключова фигура, тогава защо му е да идва до този свят и да унищожава картините ми?

За миг Джакс се отдаде на мрачните си мисли.

– Не знам. Когато го наблюдавах, си помислих, че е, меко казано, странно.

– Значи наистина си на мнение, че Радел Каин иска нещо от мен?

Тя обърна глава и погледът й прикова неговия.

– В Закона на деветките пише, че ти си ключовата фигура във всичко това.

Той не отмести поглед от нейния.

– Бетани ми каза, че ти си убиец, който ще ме унищожи.

23

ДУМИТЕ МУ НЕ СМУТИХА ДЖАКС.

– След като съм дошла, за да те убия, защо не си мъртъв?

Измъкването й не се понрави на Алекс. Той подбираше думите внимателно, но се постара да бъде искрен и да се изразява ясно.

– Преди малко в къщата ми каза, че ако тръгна с теб, трябва да можеш да разчиташ на мен. Не заслужавам по-малко, Джакс. Дължиш ми истината.

– Сега вече звучиш като Рал – отвърна тя.

В гласа му се надигна гняв.

– Аз съм Рал.