Unknown - index1

Нещо в положението на тялото й му подсказа, че не е свикнала да получава такъв вид утеха и закрила, че никога не се е облягала на рамото на приятел, че никой не е обгръщал раменете й в жест на съпричастие.

Някак си разбра също и че тя не е свикнала да демонстрира слабост под каквато и да било форма. Не можеше да си представи каква сила е нужна, за да попаднеш на друга планета, да знаеш, че не можеш да се върнеш у дома и да съумееш да запазиш обичайното си хладнокръвие. Алекс не знаеше колко време би му се удало да запази самообладание при такъв стрес.

– Благодаря ти, Алекс, задето си силен, задето ми напомни да бъда силна.

– Нали за това са приятелите – да бъдат силни вместо теб, докато намериш собствената си сила.

– Мисля, че досега не съм имала истински приятел.

– Така ли? – Щом тя поклати глава, без да се отделя от него, той рече: – Е, сега вече имаш. Понякога един е напълно достатъчен.

След известна пауза той додаде:

– Чуй сега, какво ще кажеш да те запозная с бъдещата ти свекърва?

Думите му я накараха да се засмее. Смехът й бе прекрасен, както всичко останало около нея.

– Добре – подсмръкна тя. – Да вървим да видим мама.

27

БЕШЕ РАНЕН СЛЕДОБЕД, когато пристигнаха в „Майката на розите“ в старото крило на ордена. Както си му беше навикът, Алекс намери място за паркиране на баира, най-отгоре на една уличка, за да може, ако не запали, да пусне колата по инерция. Мястото беше на няколко преки от болницата.

Завъртя гумите към бордюра, дръпна ръчната и се обърна към Джакс.

– Там не пускат с оръжия.

– Няма да видят ножа ми.

– Не е нужно да го видят. Имат технология, която намира метал. Машината ще се разпиши, ако сме въоръжени.

Джакс въздъхна.

– И ние имаме начини да улавяме оръжия.

– Ще трябва да си оставя пистолета тук. А ти – ножа.

– Ножовете – поправи го тя.

– Колко ножа носиш?

– Три.

– Е, ще трябва да ги оставиш и трите.

Идеята не й се понрави ни най-малко.

– Без ножовете си не мога да защитавам нито теб, нито себе си.

– Разбирам, но за да ни пуснат да видим майка ми, трябва да минем през детектор. Ако задействаме алармата, няма да ни пуснат. Точка по въпроса. Още повече, че ако видят що за нож носиш, определено ще си имаме неприятности, от каквито точно в момента ни най-малко не се нуждаем.

Тя продължи да се колебае.

– Искаш ли да ме изчакаш тук? Мога да се срещна сама с майка ми и да видя дали ще ми каже нещо. Може да ме изчакаш, докато…

– Не – категорично го прекъсна тя. – Къщата на дядо ти е унищожена. В галерията вече не стъпваш. Напусна и жилището си. Като не те намерят на познатите им места, като видят, че има промени в обичайните ти маршрути, може да решат да си променят плановете. Тук наминаваш редовно. Възможно е да наблюдават болницата. Трябва да съм до теб, за да те защитавам.

– Добре, но след като се налага да влезем невъоръжени, нека поне действаме възможно най-бързо. Ако майка ми е некомуникативна, няма смисъл изобщо да оставаме. В това състояние е абсурд да ни отговори на въпросите.

Въпреки това се надявам, че като ме види с теб, може да излезе от състоянието. Надявам се да й окажеш положително влияние.

Джакс се намръщи.

– И какво е по-различното?

– Тя ми е майка. Ще се омъжваш за малкото й момченце. Ще иска да ти извие врата.

Джакс се усмихна, докато прибираше зад ухото си кичур къдрава руса коса.

– Може би си прав, че ново лице би възбудило интереса й. Може пък да успея да я предизвикам да проговори.

– Искрено се надявам, след като сме в такава задънена улица, а така се нуждаем от отговори. Не ми се иска да се връщаме отново и отново, докато най-после проговори. Понякога отнема месеци.

– Не разполагаме с месеци. Предвид последните събития не знам дали имаме дори дни.

Алекс въздъхна.

– В такъв случай да се надяваме, че ще ни каже нещо.

Той уви пистолета си, както си беше в кобура, в стара фланелка, която държеше в джипа. Имаше няколко подобни, използваше ги, за да си трие в тях четките, докато пътуваше сред природата, за да рисува. Протегна се и пъхна пакета под шофьорската седалка, където би бил най-трудно видим. По-голямата част от парите му също бяха под седалката, още по-навътре. Не би искал да се разхожда с толкова много кеш по джобовете, затова пъхна пачките под стелката, в една вдлъбнатина на пода.

Щом се изправи, Джакс му подаде три ножа. Той се запита къде ли ги криеше.

Два от ножовете, с увити в кожа дръжки, бяха в семпли, но качествено изработени кафяви кожени кании. Третата беше от фина черна кожа, със сребърен обков по края, съответстващ на сребърната дръжка на ножа, която бе изящно гравирана. Като не искаше да губи време, за да им се възхищава, Алекс припряно уви трите ножа в друга фланелка от торбата на пода зад него и ги пъхна под нейната седалка.