Unknown - index1

– Всички ли прозорци са покрити с метални решетки? – попита Джакс, забелязала погледа му.

– На мястото, където отиваме – да.

Щом той отвори металната врата на задния вход, Джакс се спря и сбърчи нос пред непознатата болнична миризма. Хвърли бърз поглед наляво и надясно, преди да прекрачи прага.

Вътре миризмата на храна се смесваше по отблъскващ начин с болничните аромати. Кухните бяха в дъното, оттатък входа. Често се случваше по-малки доставки да бъдат пренасяни там направо през този вход.

Както при всяко посещение, Алекс хвърли ключовете, монетите и ножчето си в синята пластмасова купичка на масата встрани от детектора за метал. Телефонът му си вземаше вана в мола. Спазвайки инструкциите му, Алекс мина бавно през детектора. Закачила палци на задните си джобове, тя изглеждаше напълно естествено, сякаш правеше това всеки ден. А с джинсите и черната блузка му пасваше идеално. Само дето Алекс никога не бе излизал с убийствена красавица като нея.

По-възрастният от охраната, Дуейн, който никога не се усмихваше на Алекс, й се усмихна. Тя му се усмихна в отговор. Колкото повече я опознаваше обаче, Алекс все по-добре разбираше, че тази усмивка не е искрена.

След като Алекс мина през детектора, Дуейн посегна към купичката, за да му подаде телефона.

– Телефонът ти не е тук – вдигна глава той.

Алекс щракна с пръсти.

– Сигурно съм го забравил в джипа.

След като нямаше нищо за подаване, човекът просто върна купичката на масата до стената, която използваше за плот. Щеше да му върне ключовете, монетите и джобното ножче на излизане. В момента там нямаше други сини купички. Празните бяха прибрани една в друга край детектора.

Както често се случваше денем, Алекс бе единственият посетител за деветия стаж.

На металната маса зад детектора той взе папката за регистрация и синята пластмасова химикалка, привързана към папката с мръсна връзка. Написа си името, поспря за миг и добави в колоната за гости: „Джакс, годеница“.

Дорийн, която не изпускаше Джакс от погледа си, взе папката я обърна към себе си, за да види дали е попълнил колоната за гости. Алекс никога досега не бе водил при майка си друг човек.

Дорийн вдигна глава и се усмихна.

– Годеница! Алекс, нямах представа. Толкова се радвам!

Алекс й върна усмивката и представи Джакс. Двете се здрависаха. Дорийн не можеше да свали поглед от омагьосващия поглед на Джакс. Това усещане бе познато на Алекс.

– Откога сте заедно? – попита сияещата Дорийн.

– Нещата се случиха доста бързо – заобяснява Алекс. – Тя се появи изневиделица в живота ми. Честно да ти кажа, направо ми изкара акъла от изненада.

– О, Алекс, това е толкова вълнуващо. Кога е голямата дата? – попита тя Джакс.

– Веднага щом уредим подробностите – отвърна Джакс.

Алекс си отдъхна, че Джакс се справи с въпроса с такава лекота.

На път за асансьора той се наведе към нея.

– Това е казването на истината върши страхотна работа.

Тя се усмихна на тайната им шега. Алекс забеляза, че усмивките, предназначени за него, са по-различни от тези, с които даряваше всички останали. В неговите имаше нещо специално, нещо, което страхотно му харесваше.

Щом зелената метална врата на асансьора се отвори, Алекс направи крачка напред и влезе. Джакс се дръпна, ръката й върху неговата се опита да го спре.

– Какво е това? – попита тя.

Преди някой да е забелязал, че спират, той я прегърна през кръста и я вкара вътре.

– Казва се асансьор. Ще ни качи на деветия етаж, където държат майка ми.

Тя се огледа и проследи с поглед как вратата на асансьора се плъзна и се затвори.

– Не ми харесва да съм затворена в метална кутия.

– Не мога да те виня, но, повярвай ми, няма страшно. Това е просто устройство, което се движи нагоре-надолу.

– Няма ли стълби?

– Отвън има авариен изход, но той не се използва, освен в спешни случаи. Нормалното стълбище се заключва, за да се контролира достъпът до деветия етаж.

Джакс се стягаше при всяко прещракване и друсване на асансьора, който се изкачваше в сградата. Поотпусна се едва когато спря и вратите се отвориха.

Щом пристъпи навън и очите й попаднаха върху стаята на сестрите, тя регистрира разположението на всеки, който се намираше зад плота. Сестрите бяха четири – три жени и един мъж, плюс още една жена на компютъра. В дъното на коридора Джакс забеляза и един дежурен, който вадеше от някакъв килер кофа и парцал. Алекс бе сигурен, че оглежда всички, за да провери дали няма да види позната физиономия. Застанал пред високия плот, Алекс си написа името и часа. Не бяха много хората, които посещаваха деветия етаж. Той мярна подписа си от предишни посещения на няколко места по-нагоре на същия лист. Плъзна тетрадката към Джакс и й направи знак да се приближи към плота.