Unknown - index1

Доктор Хофман бе подчертал, че е сигурен, че Алекс не би искал това да се случи с майка му, нито пък би искал да я гледа в усмирителна риза денонощно. Беше го уверил, че със сигурност би искал да запази достойнството на майка му, доколкото е възможно. Лекарствата правели това възможно.

Алекс никога не бе успявал да намери доводи срещу това.

Майка му се надигна от захабената кафява кожена кушетка. Не се усмихваше. Тя почти никога не се усмихваше.

Хвърли бърз поглед на Джакс, после се намръщи към него.

– Какво правиш тук, Алекс?

Той беше благодарен, че тя не само помнеше името му, но и го използваше. Това не се беше случвало почти никога. Дали пък Джакс не оказваше положително влияние? Надяваше се.

– Дойдох ти на свиждане. Исках да се запознаеш…

– Нали ти казах да тичаш и да се криеш. Защо си тук? Трябва да се криеш.

– Знам, мамо. Права си. Но първо трябваше да дойда тук.

– Трябва да се криеш от тях.

Алекс внимателно подхвана Джакс за лакътя. Осъзна, че вътре в сърцето му пърхат пеперуди. Толкова му се искаше майка му да хареса Джакс.

– Чуй ме, мамо. Искам да се запознаеш с моята приятелка. Да ти представя Джакс. Джакс, това е Хелън Рал.

Джакс протегна ръка.

– Толкова се радвам да се запознаем, госпожо Рал – каза тя с топла усмивка. – Сега вече знам откъде е взел Алекс тези пронизителни сиви очи.

Майка му погледна ръката й за момент, после я пое. Покри я с другата си ръка, което придаде повече непосредственост на жеста.

– Ти си приятелка на Алекс? – каза тя, без да пуска ръката на Джакс.

– Да. Ние сме добри приятели.

– Колко добри?

Джакс се усмихна. Усмивката й бе широка, искрена.

– Алекс е много близо до сърцето ми, госпожо Рал. Това е истината.

– Джакс е приятел, какъвто всеки би искал да има – намеси се Алекс.

Майка му го изгледа за момент.

– Ти трябва да се криеш. – Тя придърпа Джакс към себе си. – Ти също.

– Доста добър съвет – кимна Джакс. – Веднага щом приключим гостуването си при вас, ще помогна на Алекс да се скрие.

Майка му кимна.

– Добре. И двамата трябва да се скриете.

Алекс огледа останалите жени в помещението. Повечето гледаха посетителите вместо телевизора.

– Мамо – каза Алекс, като я хвана за ръката. – Наистина трябва да поговорим. Искаш ли да отидем в стаята ти?

Без да възрази, тя се остави Алекс и Джакс да я хванат за ръцете и да я отведат от светлата дневна в по-мрачния коридор. Повечето жени ги изпратиха с поглед. Няколко бяха увлечени в разговори просто така, не конкретно е някого. Една от жените ръкомахаше яростно на невидим опонент.

Алекс е облекчение забеляза, че възрастната жена, с която майка му делеше стаята, Агнес, гледа сериал по телевизията и не тръгна след тях. Макар тя никога да не говореше, понякога идваше в стаята и го гледаше втренчено, докато той гостуваше на майка си.

Докато влизаха в стаята, Джакс небрежно огледа коридора в двете посоки, за да види дали някой не ги наблюдава. Една сестра се намираше в дъното на коридора и с помощта на дежурен санитар вкарваше поднос с лекарства в общото помещение. Други двама дежурни минаха покрай тях и им се усмихнаха.

Алекс поведе майка си към кожения стол край стената под прозореца. Затъмненото стъкло пропускаше само приглушена светлина. Той и Джакс се настаниха на крайчеца на леглото срещу нея.

Преди да успеят да я попитат каквото и да било, тя стана от стола и се затътри до малкия гардероб.

След известно ровичкане извади шал от лавицата. Когато покри с него лъскавата метална плоскост, завинтена за стената вместо огледало, Джакс погледна Алекс с крайчеца на окото си. Той разбра какво си мисли тя.

– Наблюдават ме – пророни майка му на път към мястото си.

– Знаем – рече Джакс. – Радвам се, че си се научила да си покриваш огледалото.

Майка му спря и погледна Джакс.

– Откъде знаеш?

Джакс кимна.

– Те наблюдават и Алекс по същия начин. Затова сме тук. Искаме да ги накараме да спрат да те гледат – и теб, и Алекс.

Нямаше много място между леглото и стола, опрян в стената. Докато минаваше покрай Джакс, възрастната жена се подпря на коляното й с ръка, за да се задържи.

Спря на място, после се протегна и прокара тънката си ръка по чупливата руса коса на Джакс.

– Имаш такава дълга, красива коса.

– Благодаря ти – усмихна се Джакс. – Ти също.

Вече седнала, майката на Алекс вдигна ръка и я плъзна по собствената си коса.

– Реша я, за да я поддържам в добро състояние. Няма да им позволя да ми я отрежат.