Unknown - index1

Тя му се усмихна съчувствено и с облекчение, че той е разбрал.

– А сега да вървим и да видим какво искат онези копелета от моя свят.

28

С ПРИВИДНО НЕБРЕЖЕН, НО ЗОРЪК ПОГЛЕД Джакс огледа целия район, преди да отвори вратата си. Видя я да оглежда критично същата възрастна двойка, която приближаваше зад тях и която той самият забеляза в огледалото за обратно виждане. Джакс се усмихна, щом двамата ги подминаха. Алекс забеляза, че тя няма вяра никому, дори и на двойка старци, които едва се тътрузят по тротоара.

Как изобщо можеше да се усмихва? Той не можеше.

Алекс метна якето си на задната седалка и заключи черокито. Провери и задната врата, за да е сигурен, че всичко е добре заключено. Не му беше приятно да оставя пистолет в колата си, че да го намери някой крадец, но нямаше избор. Дори да имаше разрешително за оръжието си, в психиатрично заведение беше абсурд да го пуснат с него.

Запита се какво ли ще правят, ако се наложи да напуснат щата. Разрешителното му важеше за Небраска, но на други места едва ли, особено пък в Бостън, където законът гледаше по различен начин на хора, решили да защитават собствената си неприкосновеност.

Алекс имаше много ясни представи за фундаменталните права в личния си живот. Не можеше да се примири с мисълта, че трябва да умре само защото някакъв криминален тип иска да му отнеме живота. Животът му беше само един и той беше на мнение, че трябва да си го пази – толкова. Бен го беше научил как.

Предвид хората, пред които трябваше да се изправят, тези животни, за които Джакс току-що му разказа, той знаеше, че по-скоро би рискувал да го обвинят за притежание на оръжие, отколкото да остане без средство за самозащита и най-вече без средство да защити Джакс. Нямаше намерение да се разделя с живота заради догматичните принципи на арогантни управници. Животът му си беше негов, не техен.

От откъслечната информация, която събра от Джакс, можеше да съди, че Каин не би се зарадвал на нищо повече от това да я пипне в ръчичките си. Алекс знаеше, че докопат ли я, ще направят с нея всичките онези неща, за които тя му спомена, че няма да може да роди въображението му. Каквото и да бе имала предвид, не искаше да разбира подробности. Вече и бездруго бе достатъчно ядосан.

Клоните на кленовете и дъбовете по тротоара покрай жилищните сгради се поклащаха на талази от вятъра и изпълваха ведрия ден с шумолене. Наложи се Джакс да придържа косата си с една ръка, за да не закрива лицето й, докато бързаха по тротоара. Използваше другата, за да се държи за Алекс, влязла в ролята си на негова годеница.

След бурята по земята имаше разхвърляни листа, все едно навън беше есен, само дето листата бяха зелени, а не в ярки цветове. Тук-там имаше отчупени клони, полегнали върху моравите или отстрани на улицата. Във въздуха се усещаше нещо странно, сухо, все едно предстоеше смяна на сезона.

Джакс безмълвно огледа внушителната фасада на „Майката на розите“, докато вървяха по Тринайсета улица. Много от хората, които изкачваха широкото стълбище, за да посетят свои близки, носеха цветя или малки кутийки, увити в ярка хартия и украсени с панделки.

Щом двамата подминаха централния вход, без да завият към стъпалата, Джакс го изгледа въпросително.

– Членовете на семействата, които са за деветия етаж, могат да минават през задния вход – обясни той. – По-лесно е.

– Деветият етаж – повтори тя монотонно.

Той знаеше какво си мисли.

– Боя се, че да.

На малкия паркинг зад ъгъла, на практика просто асфалтирано разширение на алеята, бяха струпани обичайните обслужващи бусове. Задната част на сградата изглеждаше като изоставена в сравнение с трескавата активност отпред. Това винаги бе засилвало чувството на отчужденост у Алекс. Той не отиваше при нормален пациент, който се очакваше да се подобри и да се прибере у дома. Отиваше при човек, който е задържан като заплаха за обществото и няма да бъде освободен никога.

Подозираше, че дълбоко в себе си винаги бе изпитвал срам по този повод, а също и притеснение, че може да свърши като майка си. Сега само го беше яд, защото му се струваше все по-вероятно състоянието й да е причинено от пришълци, намесили се в живота им; чужденци, които искат нещо и не ги е еня кого ще наранят, за да го получат.

По навик, докато свърнаха напряко през тревата и оголените участъци под сянката на огромните дъбове, Алекс погледна към прозорците на деветия етаж. Не видя нищо друго, освен сенки през затъмнените стъкла.