Unknown - index1

Алекс пожела да кремират дядо му. Бен винаги бе казвал, че не иска трупът му да се разлага в земята, че предпочита пречистващата сила на огъня да погълне земното му тяло. Предвид случилото се, кремацията изглеждаше безжалостен акт. Все пак Алекс знаеше, че дядо му би пожелал точно това.

Важното беше, че Бен, какъвто го познаваше, вече го нямаше. Така или иначе, останките не бяха нито Бен, нито Алекс. Тези останки бяха освободени от огъня, за да се завърнат към съставките на вселената.

Къщата също я нямаше. Дори основите й се бяха сринали, а което бе останало, се крепеше на косъм и изглеждаше застрашително. След пожара полицията и застрахователите довършиха огледа и прехвърлиха собствеността на Алекс. По настояване на градската управа Алекс нае фирма, която да разчисти останките и да запълни дупката.

Оттогава всеки път, щом минеше по улицата, пътуването му беше като в сън.

Дори само да стои там и да се взира в зейналата сред къщите яма, запълнена с пръст, му се струваше невероятно. Мозъкът му запълваше празната дупка с призрачния спомен за дома. Струваше му се невъзможно всичко това да е изчезнало – и дядо му, и къщата, където Алекс бе прекарал детството си.

В последвалите седмици не беше толкова като в сън. На моменти Алекс се чудеше дали е възможно просто да си е въобразил Джакс.

В началото, задавен от мъка, изобщо не се сещаше за нея. Загуби се в ежедневните си ангажименти. Единственото, за което можеше да мисли, беше Бен. Трябваше да се справя с реални проблеми, а нямаше кой да се заеме с тях вместо него, нямаше кой да му помогне.

Но с течение на времето прилепчивите мисли за Джакс се завърнаха. При положение че майка му бе в психиатрично заведение, никак не му бе трудно да си се представи като жертва на самовнушение, на същата лудост, обзела и нея. Понякога лудостта като че дебнеше съвсем иззад ъгъла, готова да погълне и него.

Полагаше огромни усилия да не се поддава на тези страхове, да не ги подхранва в себе си, да не позволява на въображението си да се вихри. Да, майка му беше болна, но това не означаваше, че същата съдба ще сполети и него.

Майка му не бе проговорила от рождения му ден, когато му каза да се спасява и да се скрие, когато го предупреди за онзи друг вид човешки същества, които чупят вратове.

Понякога се притесняваше, че някак си бе подирил основание в думите на майка си, за да повярва на Джакс и нейната история – бе си създал собствена заблуда.

От една страна, знаеше, че не бе възможно Джакс да е плод на въображението му, от друга, често му се струваше по лесно да повярва, че я е измислил, в известен смисъл така, както виждаше в главата си пейзажите, които рисуваше. Все пак знаеше, че тези мисли до голяма степен се дължат на факта, че тя така и не се опита да се свърже пак с него. Просто се наказваше, задето я прогони, самосъжаляваше се.

В един момент намери основание за желанието му да повярва на историята на Джакс, като попадна на статия в научнопопулярно списание в супермаркета. На корицата бе изобразено звездно море, осеяно с галактики. Заглавието гласеше: „Нашата Вселена и теорията за многото светове – може би не сме сами.“

Същата нощ Алекс седеше в притихналата си къща и внимателно четеше няколкото статии, които гравитираха около вероятността за съществуването на други вселени отвъд така наречения „Светлинен хоризонт“ – термин, използван в теорията за Големия взрив, с който се описваше границата на познаваемата Вселена, най-далечната точка, която астрономите могат да видят. При положение че светлината отвъд светлинния хоризонт все още не е видяна, не е ясно какви всъщност са размерите на Вселената и какво има отвъд нея – ако изобщо има нещо.

Астрофизиците предполагаха, че Вселената, направена от пространство, време и материя, може би е способна да се вгъва навътре към себе си през дупки, така че и най-отдалечените части от нея да са на една ръка разстояние. Стигаха и по-навътре, като обясняваха, че самата Вселена може би не е сама, че може би там някъде отвъд съществуват и други вселени.

Благодарение на теории, обясняващи черни дупки, бели дупки, черна материя, черна енергия, нелинейни изкривявания на пространствено-времевия континуум, струнна теория и суперструнна теория, които предполагат десет измерения, се изразяваше надежда, че с течение на времето физиците ще могат да разберат дали и как съществуват вселени отвъд нашата.

Някои астрофизици описваха Вселената като мехур. Събитията, които създавали този мехур, на свой ред раждали други събития, огромна маса от събития, всеки мехур бил отделна вселена, родена на живот, разрастваща се, развиваща се във все по-голяма маса от вселени мехури. Други учени вярваха, че Вселената е пласт от време, пространство и материя – четири измерения, – носещи се в по-големия вакуум на петото измерение заедно е другите вселени, други четириизмерни пластове време, пространство и материя.