Unknown - index1

Запита се защо, след като историята й бе толкова трудна за преглъщане, разглоби телефона си.

Даде си сметка, че му се говори с нея повече отколкото с всеки друг на света. Или на двата свята, ако това наистина бе вярно.

Но ако не беше вярно, тогава какво е видял? Ами нещата, които тя знаеше, нещата, които тя му каза, а не би трябвало да знае? Откъде, по дяволите, е могла да знае, че Алекс не помни сънищата си. Това си беше направо… тръпки да те побият. Дали просто стреляше в тъмното? Налучкваше? В края на краищата сигурно има много хора, които не си помнят сънищата.

Или пък знае наистина?

И после, Алекс се притесняваше, че цялата работа може да се окаже изкусно измислен номер. Има фокусници, които могат да накарат жена, слон, че дори и самолет да изчезнат. И макар да изглеждаше напълно убедително, той знаеше, че подобни неща не са истински, че са само номер.

Алекс не обичаше фокусниците. Винаги бе възприемал номерата им като един вид непочтеност спрямо природата на реалността. Може би точно затова не обичаше триковете – а магия, истинска магия просто не съществува. Винаги бе усещал, че тази реалност е повече от магическа – бе направо чудотворна. Именно поради тази причина той никога не се бе опитвал да нарисува красотата на този свят.

Но защо ще й е на Джакс да се опитва да го метне? Каква причина би могла да я подтикне да го направи? Какво би могла да спечели от това?

В главата му изплуваха петдесетте хиляди акра.

Не можеше да престане да се пита дали не е някакъв номер, целящ да го лиши от наследството му. Толкова много земя си беше цяло състояние.

Тя твърдеше, че е наблюдавала през огледало как някой е влязъл в галерията и е обругал картините му, но нима не звучеше по-логично това просто да е дело на неин съдружник? Явно залогът бе доста висок, но ако тя наистина бе нарочила земята му, цената на картините би била нищожна в сравнение с това, което биха спечелили, ако му измъкнат наследството, струващо милиони.

Подобен мотив определено му се струваше по-достоверен от пристигането от някакъв далечен свят или че е друг вид човешко същество, магьосница с магически способности. Кого се опитва да заблуди? Магьосница. Нима иска да го направи на глупак? Нима наистина очаква от него да й повярва?

Но да, той наистина й повярва.

Въпреки всичко й повярва. Не можа да обясни защо, но й вярваше. Нещо в нея му подсказваше, че е не само искрена, ами и отчаяна.

Или бе най-талантливата фокусничка на света, или бе различен вид човешко същество от друг свят. Той не можеше да си представи, че е възможно да е друго, освен номер или истината. Нещата се свеждаха до един от двата варианта – и това го побъркваше.

Ако тя говореше истината, то тогава може би баща му, който бе загинал в катастрофа, наистина е бил убит, а психическото разстройство на майка му не е болест, не е просто удар, както твърдят лекарите. Ако Джакс говори истината, това означава, че нещо наистина става, нещо убийствено сериозно.

Но вместо да й каже, че й вярва, или поне да я изслуша почтително, той я прогони. Тя отчаяно го молеше да не го прави, но той просто не се стърпя.

Може би просто се страхуваше да не изглежда като идиот в очите на една красива жена.

Но нима фокусниците не правят точно това? Вземат една красавица и мъжете са готови да повярват на всичко, да направят всичко?

Да, той й вярваше.

Точно в този момент, изпълнен с болезненото чувство, че Джакс ужасно му липсва, Алекс реши да отиде и да говори с Бен. Дядо му, макар да бе особняк, му се струваше подходящият човек да му помогне да разплете този стегнат възел от съмнения.

Алекс се усмихна при мисълта, че не ставало въпрос за седмицата в двайсет и седем, а за деветката – число, заредено от тройки, което наистина бе важното. Дядо му ще остане изумен и ще приеме такъв разговор на сериозно. Той би могъл дори да постави всичко това в определен контекст, който да направи нещата по-разбираеми.

Докато Алекс завиваше по „Атлантик Стрийт“, за да се прибере у дома, забеляза червено зарево в небето. Няколко пресечки по-нататък стана ясно, че има пожар. Гореше къща недалеч. Червеното сияние разкриваше облаци черен пушек.

Алекс скоро осъзна, че пламъците са в посоката на неговата къща. Алекс се вкопчи по-здраво за волана и стискаше все повече и повече, докато се приближаваше към дома си. Възможно ли беше някой от онзи, другия свят вече да се опитва да го вкара в неприятности, че дори да иска да го убие? Натисна газта, обзет от внезапно желание да се прибере, с надеждата, че все пак пожарът не е в неговата къща – там имаше ценни картини. Е, ценни поне за него.