Unknown - index1

12

АЛЕКС ОСЪЗНА, че навън е тъмно, а той караше като в мъгла от часове. Стори му се изнервящо, че изобщо не е забелязал да се мръква.

Последните думи на Джакс, предупреждението й, продължаваха да кънтят в мислите му. Не можеше да прецени дали тя го каза буквално или в смисъла, който дядо му влагаше. Започна да се пита дали пък дядо му не е влагал в това изречение повече, отколкото Алекс бе предполагал. Макар Бен да бе изтълкувал грешно седмицата – според Джакс, – той бе надушил нещо или поне подозираше.

Но това беше само в случай че нещата, които му каза, бяха истина. Ако не, значи Бен просто е странно старче, както смятат повечето хора. Но Алекс знаеше, че дядо му е силен и мъдър, човек оформен в много отношения от годините си в специалните части, правил кой знае какво, преди Алекс да се роди.

Алекс бе чувал само смътни, откъслечни разкази за мрачния силует на историята на Бен от разговори между родителите си. Веднъж-дваж бе мярвал медали, обикновено държани встрани. Два пъти бе засичал Бен да разговоря по телефона с някого, когото наричаше кратко „сър“. Бен просто се усмихваше по онзи свой отнесен начин и благодареше на човека от другата страна на линията, че го е уведомил. Бен никога не говореше за нещата, които бе вършил, просто махаше с ръка и ги оставяше в миналото.

Но уроците от онези времена бяха още живи. Бен смяташе, че е важно Алекс да знае неща, които малцина други биха могли да го научат. Тези уроци говореха много за учителя.

Алекс продължаваше да мисли над предупреждението на Джакс, над думите на Бен.

Алекс не знаеше какво да прави. Не знаеше как да се справи с такава странна ситуация. Тя просто не пасваше на никакъв познат му модел. Никой, дори Бен, не му беше казвал как да се държи с човек, който твърди, че идва от друг свят.

Почувства се глупав, задето вземаше на сериозно тази история, но в същото време искаше да й вярва. Джакс имаше нужда той да й повярва. Той се чувстваше в капан, в който, ако й повярваше, можеше да излезе глупак, а ако не й повярваше и това, което тя говореше, се окажеше истина, можеше да излезе отговорен за незнайни, но ужасни последствия.

Но как тази история можеше да се окаже вярна? Как изобщо е възможно да се впечатлява от истории за пришълци от други светове? Просто е невъзможно.

И все пак майка му го предупреди за съвсем същото, което му каза и Джакс. Не можеше да направи връзката. Как да не взема на сериозно подобно нещо?

Джакс бе ключът към разгадаването на истината. Нещо повече, струваше му се, че някак си тя е ключът към живота му.

Чувстваше се привлечен към нея, както не се бе усещал спрямо никого в живота си. Тя беше зашеметяваща. За Алекс нейното проникновение и интелигентност увеличаваха красотата й. Въпреки всичките си странности и нещата, които говореше, той се чувстваше уютно в нейната компания – така както с никого другиго. Тя притежаваше същата вътрешна искра, нещо в начина, по който възприемаше света, като него. Виждаше го в очите й. Имаше чувството, че едва ли не може да погледне в очите й и да види душата й оголена пред себе си. Обзе го мрачно настроение, задето я бе прогонил.

Мислено той отново занарежда речта, която би искал да каже. Би я помолил да си представи как би се чувствала, ако той внезапно се появи в нейния свят и й каже, че говори в някакво метално устройство, а хората навсякъде по света могат да го чуят. Как би реагирала тя, ако й кажеше, че хората и неговия свят можеха да летят в метални корпуси на хиляди метри над земята? Той не можеше да възпре трескавите примери, плъпнали в главата му – всякакви технологии, които тя със сигурност би отрекла като невъзможни. Ако той бе отишъл при нея така, както тя се появи при него, нима щеше да му повярва?

Притесняваше го, че дори самата мисъл за това какво би й казал може би означаваше, че приема разказа й твърде на сериозно и се оставя да бъде увлечен в някаква игра на доверие.

Той искаше да й каже толкова много, да разбере толкова много. Част от нещата, които тя му каза, бяха просто твърде зловещо точни, за да ги отхвърли с лека ръка, но в същото време историята й бе повече от тежка за преглъщане. Други светове. Кого се опитва тя да изпързаля? Никакви други светове не съществуват.

Нима тя очакваше от него да й повярва, че някакви магьосници са забъркали магическа отвара и са я изпратили в „Риджънт Сентър“? И че някакви си други са му се обадили от различна вселена или планета, или измерение, или кой знае какво?