Unknown - index1

Разказът й бе съшит с твърде много бели конци. Той размаха вилицата си за повече убедителност.

– Или пък, като стана дума, защо не са преследвали предишните поколения?

– Някои от приятелите ми са на мнение, че онези хора просто не са успели да се доберат до тук по-рано.

– Ти обаче си на друго мнение, така ли?

Тя кимна с неохота.

– Според мен важни елементи от пророчеството не са се били случили. Било е твърде скоро. До този момент е било грешното време и грешният Рал, за да се осъществи пророчеството.

– Не вярвам на гадания и подобни.

– Може и да си прав – сви рамене тя – и те наистина да са си внушили някаква безпочвена, налудничава идея. Едва ли ще са първите, предприели действия, подтиквани от тотална заблуда.

– Вярно е – съгласи се той, без да е очаквал подобен отговор от нейна страна.

– Каквито и да са били причините, преди известно време те намериха начин да дойдат до тук. Това са хора, които в моя свят убиват за идеите си.

Алекс пак се сети за камиона, който едва не ги уби. За двамата мъртви полицаи, намерени с пречупени вратове. Думите на майка му прозвучаха в главата му: „Те пречупват вратовете на хората.“

Не му се искаше да задава въпроса от страх да не придаде повече значимост на материя, която не заслужаваше това, но не успя да се въздържи.

– Какво казва пророчеството?

Тя огледа празното помещение, за да провери дали наблизо има някого. Двете жени вече бяха платили сметката и си бяха тръгнали. Сервитьорката беше далеч, застанала с гръб към тях, сгъваше купчина черни салфетки за вечерята.

Джакс се наведе напред и сниши глас.

– Основното в пророчеството е, че само роден в този свят има шанс да спаси нашия свят.

Той преглътна язвителната забележка и вместо това попита:

– От какво да го спаси?

– Може би от тези хора, които идват тук, за да направят всичко възможно пророчеството да не се осъществи.

– Звучи ми като куче, което си гони опашката – рече той.

Тя разпери ръце в многозначителен жест.

– Доколкото ни е известно, е твърде възможно те да не вярват, че ти си част от пророчеството. Може би искат от теб нещо друго.

– Но според теб аз съм замесен по някакъв начин.

Преди да го погледне, тя отпусна пръсти върху огряно от слънцето петънце на картината до нея.

– Ти може да живееш в този свят, да си част от него, но имаш връзки, макар и не дотам съществени, и с нашия свят. Доказа го, като нарисува това място, което аз познавам.

Или поне тя така си мислеше.

– Може би просто прилича на място, което познаваш.

Тя не каза нищо, но погледът, с който го удостои, бе повече от красноречив.

Алекс прокара пръсти през косата си.

– Твоят свят, моят свят. Джакс, надявам се разбираш, че когато направя равносметка на чутото и казаното, не мога да повярвам съвсем на това, което ми разказваш.

– Знам. Не можах да повярвам, когато за пръв път дойдох тук и видях тези огромни метални неща, дето се носят из въздуха, карети, които се движат без коне, десетки неща, които за мен са невъзможни. Не ми е лесно да побера всичко това в главата си. И на теб няма да ти е лесно, Алекс, но не знам друг начин, ако искаме да се опитаме да спасим нашия свят.

Той се почувства така, сякаш току-що зърна лъч светлина през вратата, открехната от нея. Според него това бе мисия на отчаянието. Тя искаше от него да й помогне да спаси нейния свят.

Той не бе убеден, че съзнателно му позволи да надникне в намеренията й, макар и за кратко. Вместо да се опита да полюбопитства и да се взира в процепа, с което да я провокира да затръшне вратата под носа му, той помоли за друго с надеждата да я накара да се почувства по-спокойна.

– С какво твоят свят е по-различен от моя? Там няма самолети, автомобили и технологии?

Ако не седеше до жена, на чието изражение бе изписана самата сериозност, той едва ли би задал подобен въпрос, без да избухне в смях.

– Какво прави хората там, включително и теб, различни човешки същества?

– В този свят няма магия – без следа от шега пророни тя.

– Тоест искаш да кажеш, че в твоя свят има магия? Истинска магия?

– Да.

– И си я виждала? Виждала си истинска магия?

Тя се вгледа в очите му за момент, преди на устните й да се появи едва доловима, но страховита усмивка.

– Освен другите си способности аз съм и магьосница.

– Магьосница, която не може да си направи чай.

– Магьосница, която в моя свят може да направи доста повече от чай.

– Но не и тук?

– Не – призна накрая тя, а заплашителната й усмивка изчезна. – Не и тук. Това е свят без магия. Тук аз нямам сила.