Unknown - index1

– Откъде знаеш?

– Проверихме. – Тя сръбна от чая, като го наблюдаваше над ръба на чашата.

– Какво друго знаете за мен?

– Ами, не си помниш сънищата.

Алекс помръкна още повече.

– Откъде знаете това, да му се не види?

– Ти си Рал – сви рамене тя. – Мъжете от рода Рал не си помнят сънищата.

– Какво знаеш за мъжете от рода Рал? Там, откъдето идваш, има ли Рал?

– Не – отвърна някак тъжно тя. – Там, откъдето идвам, династията Рал отдавна е отмряла.

– Виж, Джакс, започвам съвсем да се обърквам. – Въздържа се да използва по-силна дума. – Караш ме да си мисля за теб неща, които наистина бих предпочел да не мисля. – Започваше да подозира, че тя не е с всичкия си… или че той не е. – Защо не внесеш повече яснота?

– Не съм от твоя свят – отсече тя и го погледна в очите. – Аз съм различен от теб вид човешко същество.

11

АЛЕКС ОСТАНА ВТОРАЧЕН В НЕЯ.

– Искаш да кажеш, че си извънземно. От Марс примерно или нещо такова.

Лицето й помръкна.

– Не знам точно какво е Марс, но тонът ти е красноречив. Не се шегувам. Рискувах живота си, за да дойда тук.

– Рискувала си живота си сега?

– Това не е твоя грижа.

– А кое е моя грижа?

– Че има хора от моя свят, опасни хора, които са тръгнали да те преследват по причини, които все още не можем да си изясним. Не искам да се окажеш неподготвен.

Алекс се зачуди как ли се подготвя човек за хора от други измерения или време, или зоната на здрача, или кой знае какво… не можеше да си представи какво и кой би хукнал да го преследва.

Алекс бутна с вилицата си парче пилешко, докато обмисляше думите й. Ако в погледа й би могла да се прокрадне деловитост, то в момента тя го гледаше точно така.

И все пак просто не можеше да се накара да приеме на сериозно приказките за пришълци от други светове. Глождеше го мисълта, че това, за което се бе притеснявал цял живот, бе започнало да се случва – той полудяваше също като майка си. Знаеше, че тя вярва в нереални неща.

Прогони тези мисли. Не, не е луд. Джакс си е съвсем истинска. Всъщност за него звучеше по-смислено да вярва, че тя е луда. Но въпреки абсурдната история, която му разказа, някак не му приличаше на луда.

Дори да не можеше да повярва, че жената до него е пришълец от друг свят, явно нещо се случваше, при това съвсем не безобидно. А направо дяволски сериозно, ако трябваше да й вярва.

Искаше му се да я попита как точно е пътувала от онзи, другия свят, но размисли и се върна в изходна позиция.

– Слушам те.

Тя сръбна от чая.

– Някой ровичка.

– В семейството ми ли?

– Да.

– Защо?

– Най-вероятно защото фамилията ти е Рал. Смятаме, че освен ако нямаш деца, ще си последният от рода Рал.

– Значи според теб някой се интересува от рода Рал?

– Ако мога да изразя предположение, бих казала, че е възможно да са убили баща ти, за да не допуснат да стане на двайсет и седем.

– Баща ми е загинал при катастрофа. Не става въпрос за убийство.

– Не съм убедена – повдигна вежда Джакс. – Помисли си, ако онзи ден камионът те бе блъснал, нямаше ли да прилича на катастрофа?

– Да не би да намекваш, че е било нарочно? Че онези мъже са възнамерявали да ме убият? Защо?

Тя се облегна назад и въздъхна, после махна с ръка, за да прогони предположението.

– Просто казвам, че ако се бяха опитали да те убият, можеше да прилича на пътен инцидент, не си ли съгласен?

Той бодна парченце пилешко, в главата му изплува споменът за убийствения поглед на брадатия от камиона. Джакс продължаваше да го гледа.

– Защо тези хора проявяват такъв интерес към рода Рал? – Не сме съвсем сигурни. Както ти казах, не разбираме изцяло мотивите им, нито знаем какво точно се случва.

Тя явно не беше сигурна за доста неща. Алекс не знаеше дали да й вярва, когато твърдеше, че се намира като в мрак, но реши, че след като е преценила да не му казва всичко, явно има причина да е така, затова я остави.

Джакс се намести и продължи.

– Докато бях малка, някои хора започнаха да получават сигнали, че нещо се случва, нещо нечестиво. Започнаха да разнищват различни версии, да следят хора, да ги шпионират и с течение на времето едно нещо доведе до друго. Така се установи, че майка ти е в опасност. Опитаха се да й помогнат. В крайна сметка се оказа, че няма да успеят. Не разполагаха с достатъчно информация.

– След като двайсет и седем е толкова важно заради Закона на деветките и прочие – прекъсна я Алекс, – тогава защо тези опасни хора не са направили нищо на дядо ми Бен. Той също е Рал.