Unknown - index1

– Какво имаш предвид, ще…?

Сервитьорката донесе две чинии.

– Помолих ги да побързат, след като нямате много време…

– Благодаря – усмихна се искрено Джакс.

След като момичето се отдалечи да си върши работата, Алекс се върна на въпроса.

– Та какво имаш предвид…?

– Трябва ли да направя нещо с това, за да го ям? – Тя вдигна глава от салатата. – Има ли нещо, което се налага да направя предварително?

Алекс взе вилицата.

– Не, просто бодеш. – Боцна парче пилешко с вилицата. – Месото е нарязано, така че не ти се налага да използваш дори нож. – В следващия миг осъзна, че не би й било никакъв проблем да използва нож.

Хапна, за да й покаже как става.

Тя се усмихна.

– Благодаря ти, Алекс, задето си толкова търпелив. Задето разбираш, че тук е нужно търпение.

Само да знаеше колко припряно му е отвътре, но не искаше да я притиска.

– Защо?

– Защото ако трябваше да ти кажа всичко веднага, нямаше да ми повярваш, а трябва да ми повярваш. От друга страна обаче, времето се изплъзва между пръстите ми, така че трябва да ти разкажа поне част.

Алекс едва сдържа усмивката си при мисълта за странния танц, който ги увличаше, как и двамата се стараеха да не припират другия.

– Джакс, откъде майка ми знае тези неща… за другия вид човешко същество, за хората, които чупят вратове?

– Мисля, че донякъде се дължи на това, че се опитахме да я предупредим.

– За какво?

– Че я преследват. Но не успяхме да стигнем до тук. Другите ни изпревариха. Те идват тук от известно време. Опитахме се да я предупредим през огледала, но те явно са се добрали до нея. Опитахме се да предупредим и теб.

Алекс усети как косъмчетата по тила му настръхват.

– Дядо ми показа някакви документи за наследство. Те имат ли нещо общо с хората, за които сте се опитали да предупредите майка ми?

Остана вторачена в чинията си известно време, преди да отговори.

– Засега знаем само, че има ужасно опасни хора, които са намислили нещо. Все още не сме успели да напаснем пъзела.

Алекс не остана доволен от отговора.

– Дядо ми каза, че наследството трябвало да получи баща ми на двайсет и седмия си рожден ден, но тъй като той починал преди това, го получила майка ми. Тя обаче била вкарани и лудница, преди да навърши двайсет и седем. Струва ми се логично това наследство да е свързано по някакъв начин със случилото се с нея.

– Не знам, възможно е. Съжалявам, че не успяхме да й помогнем, Алекс. Съжалявам, че семейството ти премина през толкова неприятности.

Известно време Алекс продължи да яде в мълчание.

– Дядо ми Бен казва, че всичкото главоболие идва от седмицата – от седмицата в двайсет и седем.

– Седмицата ли? Та това е лудост.

– И аз така си помислих.

Тя поклати глава.

– Седмицата. Как изобщо е могло да му хрумне подобно нещо? Деветката е.

Вилицата на Алекс с набодено върху нея парче пилешко застина на средата на пътя към устата му.

– Моля?

– Свързано е с деветката. Не е седмицата в двайсет и седем, ами е деветката. Две плюс седем. Девет. Деветките дават тласък.

– Нищо не разбирам. Аз съм бил на девет. Както и баща ми. И майка ми. Всички сме били на осемнайсет. Едно плюс осем в осемнайсет прави девет, точно както две плюс седем и двайсет и седем прави девет.

Алекс не можеше да повярва, че спори по такъв въпрос.

Джакс поклати глава.

– Да, но деветката и осемнайсетката са първо и второ проявление на девет. Двайсет и седем е третата деветка. Важна е третата.

Алекс я изгледа.

– Третата деветка.

Тя кимна.

– Точно така. Тройките са основни числа – заклинания с тройки и прочие.

– Заклинания с… – невярващо примигна Алекс.

– Тройката е основен компонент на деветката. Множителят. – Джакс размаха вилицата си, все едно искаше да каже, че се подразбира от само себе си. – Именно затова ключовият момент е двайсет и седем – третата деветка. Нарича се Законът на деветките.

– Законът на деветките – повтори Алекс, без да откъсва поглед от нея. – Сигурно се шегуваш.

– По-лесно е, отколкото чая.

– Позволи ми да не се съглася.

Жената вярваше в нумерологията. Алекс си помисли, че би трябвало Бен да седи тук и да участва в този разговор.

Алекс не вярваше, че едно число може да има някакво значение. Хрумна му нещо. Беше му изключително неприятно да го спомене.

– Роден съм на девети септември. Деветият месец, деветият ден, в девет вечерта.

– За да бъдем точни, роден си девет минути след девет.

Между плешките му пропълзя ледена тръпка, която се качи нагоре към тила.