Unknown - index1

Забелязал ярка светлина в огледалото за обратно виждане, той отби встрани и спря. Покрай него прелетя линейка. Той внезапно се почувства виновен, задето се тревожеше за картините си. Дано никой да не бе пострадал при пожара. Не можеше да си представи що за ужас е да изгориш жив.

Със сърце, качено в гърлото, Алекс зави зад ъгъла, продължи нагоре по улицата, покрай къщи със запалени лампи и хора, излезли отпред, втренчени в заревото.

Изведнъж осъзна, че пожарът е в къщата на дядо му.

Алекс скочи върху спирачката и паркира надве-натри на тротоара. Наблизо бяха спрели и други коли, хората зяпаха.

Улицата бе пълна с пожарни камиони, спрени под различен ъгъл. Кехлибарените светлини пронизваха нощта. Полицейска кола с проблясващи сини светлини блокираше графика.

Алекс изскочи от джипа. Хукна презглава към къщата на дядо си.

Полезрението му се стесни, докато накрая единственото, което виждаше, бе познатата къща, обвита в ужасяващо сияние от жълти и оранжеви пламъци. Изобщо не забеляза пожарникарите в жълти защитни костюми и с каски с отразителни ленти. Паниката даваше сила на краката му.

Една ръка внезапно го сграбчи през кръста, завъртя го, принуди го да спре. Той се задърпа яростно, за да се освободи от ограничаващата го прегръдка.

– Пуснете ме! Това е къщата на дядо ми! Пуснете ме!

– Спри тук – рече му едър полицай. – Не може да продължиш нататък.

– Но аз трябва да отида! Трябва да го изведа от там!

Приближиха се и двама пожарникари.

– Той вече е навън, синко – рече по-възрастният.

Алекс се облещи.

– Така ли? – Огледа се, полицаят го пусна. – Къде е?

По-старшият пожарникар прегърна Алекс през раменете и го поведе към една от линейките. Всичките мигащи светлини по продължение на улицата придаваха на обстановката нещо нереално, извънземно. Една червено-бяла линейка бе спряла встрани, вратите й бяха затворени. Задните врати на друга бяха широко отворени. Наоколо имаше парамедици, които никак не изглеждаха забързани.

Дори отдалеч горещината бе толкова наситена, че пареше по лицето на Алекс. Отровен дим засядаше в гърлото му. По цялата улица бяха проснати маркучи. В огнената пещ се изсипваха реки вода. Не бе трудно да се предположи, че скоро от дядовата му къща няма да остане нищо.

Щом приближиха, Алекс различи покрито със сиво одеяло тяло. До него стояха двама парамедици.

– Съжалявам – каза мъжът, който държеше Алекс през раменете, щом се приближиха. – Когато влязохме в къщата, той вече си беше отишъл.

Алекс стоеше вторачен в носилката. Прекара думите още веднъж през главата си, после пак и пак. Не носеха никакъв смисъл.

– Значи е мъртъв? Бен е мъртъв?

– Боя се, че да. Както изглежда, пожарът е започнал долу, в работилницата. Там намерихме господина. Един от хората ми погледнал през вратата на мазето и видял отражението му в едно огледало. Лежал на пода, леко встрани. Не беше останало много от него, но поне успяхме да използваме маркучите, за да охладим вратата и да измъкнем останките му от там. Съжалявам, синко.

– Аз съм единственият му роднина – отнесено пророни Алекс, някак обзет от усещането, че всичко това не е истина. – Единственото семейство, което има. Все му повтарях да внимава с тези факли и поялници в работилницата.

– Твърде е възможно да е получил сърдечен удар, след което нещо включено, останало без надзор, да е започнало пожара. Виждал съм да се случва с възрастни хора.

– Но е бил обгорял?

– Да, но е твърде възможно да е станало, след като вече е бил мъртъв, все още не можем да кажем.

– Бен – проплака Алекс, коленичил край останките, покрити със сиво одеяло, – моля те, не ме оставяй така. Точно в момента имам толкова нужда от теб.

Сякаш целият свят се стовари отгоре му.

Част от гредите поддадоха и целият покрив се срути. Във въздуха се стрелнаха огромни пламъци.

Нощното небе бе разсечено от колони искри и талази пушек.

Алекс отпусна ръка върху дядо си и избухна в сълзи.

13

СЪДЕБНИТЕ ЛЕКАРИ НЕ УСПЯХА да определят точната причина за смъртта. Заключението им беше, че тялото е твърде тежко обгоряло, за да се прецени, но при положение че бе намерено на пода в работилницата, бе малко вероятно дядото на Алекс да се е задушил от пушека в съня си. Пожарогасителят, окачен на близката стена, бе зареден и в изправност и не бе използван.

На няколко крачки имаше авариен изход.

Предвид тези фактори и липсата на други аргументи, подкрепящи противоположна теза, съдебният лекар постанови, че Бенджамин Рал най-вероятно е загубил съзнание или е умрял от естествена смърт преди започването на пожара, а пожарът е бил в резултат на уред, останал без надзор на работния му плот, докато той е бил или в несвяст, или вече мъртъв.