Unknown - index1

Единствените светнати лампи в къщата бяха тези в ателието му. Докато прекосяваше забързан мрачното помещение, пътят му бе достатъчно осветен от трепкащите светлини на мълниите, така че не забави крачка, за да търси ключовете, а направо мина в тъмната дневна. Всяка гръмотевица, следваща светкавица, разтърсваше мощно постройка. Дъждът навън трещеше в прозорците. В дневната насечените силуети на светкавиците хвърляха ослепителни остриета на пода.

Алекс спря пред вратата. Сърцето му продължи да препуска бясно, окрилено от надеждата.

Щом хвърли бърз поглед през шпионката, той видя последното, което очакваше.

Бетани стоеше под лампата на верандата, точно под обливаната от дъжда козирка. Беше сама.

Застинал в тъмната дневна, Алекс усети как сърцето му слиза в петите. Значи в крайна сметка не е Джакс. Въздъхна тежко.

Не бе разговарял с Бетани от седмици. След като Джакс го предупреди, че различен вид човешко същество го следи чрез телефона, той изхвърли апарата си в един контейнер зад голям супермаркет. Тогава му се стори съвсем логично.

Купи си нов апарат – първия, който му попадна в един магазин. Взе си нов номер, разбира се, и го даде на новата галерия и на още шепа хора, които беше важно да имат връзка с него, като например „Ланкастър, Бъкман, Фентън“. Обикновеният апарат му бе напълно достатъчен, за да посрещне нуждите му. Батерията не държеше много, а за момента дори не бе успял да изговори предплатените минути.

В случая с Бетани смяната на номера бе предимство. Тя не можеше да му се обади или да му изпрати есемес. Беше си казал, че ако не успее да се свърже с него, Бетани бързо ще го забрави и ще продължи живота си. Явно беше сбъркал.

През шпионката забеляза, че е облечена в лъскава сребриста рокля с доста дълбоко деколте. Кройката говореше красноречиво за това, което се намира под плата. В случая на Бетани то граничеше със съвършенство. Тя беше прекрасна, но само толкова, а това определено не бе достатъчно на Алекс. Нямаше същност, която да запълни външността. Нищо в тази жена не разпалваше желание у Алекс. Тя бе жив пример за поговорката, че външността не е всичко.

Единствената светлина в къщата бе в дъното, в ателието. Навсякъде освен там бе тъмно. Хрумна му, че може просто да не отваря и да се направи, че не си е у дома.

Но това би било глупаво и, още по-лошо, нечестно.

Понеже наистина не му се започваше разговор с нея – не дай боже пък спор, – реши да й каже какво изпитва кратко и ясно. Да й каже истината, но да не влиза в подробности, просто да се придържа към есенцията.

Отвори вратата и застана пред Бетани.

Още преди да е понечил да заговори, тя вдигна ръка, насочи пистолет към гърдите му и дръпна спусъка.

15

ПРЕДИ АЛЕКС ДА Е УСПЯЛ ДА СЕ ПРЕМЕСТИ дори няколко сантиметра встрани, пистолетът гръмна.

В мига, щом чу трясъка, го прониза мълния. Мигновена непоносима болка изтръгна от него писък.

Внезапно всички мускули в тялото му се сковаха. Всичко стана толкова бързо, че той изобщо не разбра какво се случва. Съзнаваше, че е улучен, но не можеше да каже къде. Парализирано от ужаса, че някаква гигантска сила го притиска, тялото не откликваше на желанията му.

Алекс се прекатури назад. Колкото и да опитваше, не можеше да повдигне дори ръката си, за да се подпре. Пък и някак нямаше значение.

Докато падаше, видя две тънки метални спирали да се разгръщат от дулото.

Разбра, че не е обикновен пистолет, а тейзър. Докато го разтърсваше нечовешка болка, имаше чувството, че е улучен е обикновен пистолет. Учуди се, че въпреки агонията, която сковаваше тялото му, мисълта му работи.

Бетани пристъпи в стаята, за да застане над него.

Алекс чуваше собствените си викове на непоносима агония, но нямаше друг избор, освен да я понесе.

Бе имал време да мръдне само няколко сантиметра, преди тя да дръпне спусъка. Една от стоманените стрели се бе забила в левия му пекторален мускул. В същото време другата, предвидена да попадне по-ниско в тялото и да изпрати електрически заряд през по-голяма мускулна маса, бе заседнала здраво долу в корема му. Изгаряща болка бе парализирала всичките му мускули. Сякаш го затискаше планина.

Обикновените електрошокови пистолети причиняваха само болка. В случая той нямаше никакъв контрол върху тялото си, което му подсказа, че не става въпрос за по-стар модел, а за новите, съоръжени с технологията „Шейпд Пулс“. Освен че причиняваха болка, те прекъсваха контрола върху мускулите, при това така, че можеха да повалят и разярен бик. Чу прещракването и пукането на електрическия заряд.