Unknown - index1

Бетани пристъпи към него. Той очакваше тя да започне да му чете конско и да се гневи. Тя обаче изглеждаше спокойна, сякаш бе свикнала да причинява агония.

Когато дозата електричество от пистолета бе изчерпана, Алекс се строполи със стон на облекчение.

Бетани направи знак на оцелелия. Той я разбра и вдигна трупа на колегата си, за да го освободи от жиците. Просто го пусна да се строполи встрани. Не беше трудно да се види, че е мъртъв. С крайчеца на окото си Алекс наблюдаваше, преценявайки разстоянието до живия нападател.

Беше се надявал стрелите да изпаднат от тялото му по време на кратката, но ожесточена схватка. Но сбърка. Бяха здраво впити в тялото му.

Когато трупът бе отнесен встрани, Бетани приклекна край Алекс. Русата й коса, озарена от светкавицата, се разсипа по раменете й.

– Ако искаш да ми създаваш главоболия, Алекс, мога да продължа да натискам спусъка цяла нощ. Това ли искаш?

Съсредоточен в това да намери частица от секундата, в която да предприеме действие, той не внимаваше в думите й. Колкото можа по-бързо, сграбчи жицата, свързваща пистолета със стрелата, забита в гърдите му, за да я изтръгне.

Не успя да изпревари Бетани, която натисна спусъка.

През тялото му премина поредният мълниеносен поток от агония. Тя забоде тейзъра в бедрото му, като добави и трета точка на контакт, за да стане електричеството, циркулиращо из тялото му, още по-силно. Колкото и да се опитваше да се освободи, да се измъкне, усилията му бяха безплодни. Той изкрещя, а по лицето му се изтърколиха сълзи. Искаше да се свие в ембрионална поза. Ръцете и краката му се движеха безпомощно, но не в отговор на съзнателна команда. В този момент Алекс си помисли, че е готов на всичко, за да я накара да спре. Когато най-сетне това се случи, крясъците му за пореден път изтляха в стон.

– Ако искаш да продължиш да се опитваш да изтръгнеш жиците, давай, но ти гарантирам, че ще натискам спусъка по-бързо и ще го правя цяла нощ. Това ли искаш? Вече те попитах веднъж, Алекс. Искаш ли да продължа да дърпам спусъка?

Алекс тутакси поклати глава. Не, определено не искаше това. Мъчението вече го бе изтощило почти до крайна степен. Мускулите го боляха от непрекъснатото напъване. Доколкото му бе известно, тейзърите бяха предназначени за използване от полицейските части за въдворяване наред при противообществени прояви.

Алекс съзнаваше, че докато вниманието й е върху него, няма да може да действа достатъчно бързо. Пръстът й на спусъка щеше да осуети всяко негово движение.

Тя се усмихна доволно и го потупа по бузата.

– Добре изглеждаш, Алекс. Точно такъв си те спомням. Не мога да спра да си мисля как само ме разпалваш.

В първия момент не му се вярваше, че тя е казала точно това, но многозначителната й усмивка бе доказателство, че е чул правилно. Алекс не можеше да си представи що за налудничави идеи й хрумват, но прецени, че ще е по-далновидно да си държи устата затворена.

– Е, Алекс, бъди добро момче. Ако си добро момче, скоро всичко ще приключи. – Тя целуна връхчето на един от пръстите си и го залепи на устните му. – Не се тревожи, ще направя така, че да ти е хубаво. Много хубаво. Ще ти хареса. Обещавам.

Алекс не се въздържа и попита:

– Какво имаш предвид?

Тя отпусна ръка на коляното си и се приближи в мрака, пронизван сегиз-тогиз от раздиращата светкавица. Тя повдигна вежда.

– Ами, подаръкът за рождения ти ден, Алекс. Не помниш ли какво ти обещах? Сладката малка Бет винаги спазва обещанията си.

16

ДО НЕГО ЛЕЖЕШЕ ТРУП, огромен здравеняк го гледаше с убийствен поглед, а в гърдите и корема му бяха забити остри стоманени стрели. Алекс не можеше да си представи по-малко романтична обстановка.

– Бетани, сигурно се шегуваш.

– О, напротив – усмихна се зловещо тя. – А сега, както казах, ако предпочиташ, мога да продължа да дърпам спусъка, докато издъхнеш, макар че това няма да те убие съвсем. Все пак рано или късно агонията ще ти дойде в повече и ще се предадеш. Другият вариант е да оставиш драмата, да приемеш това, което ще се случи по един или друг начин, и просто да лежиш и да се наслаждаваш.

Пак повдигна вежда.

– Кое избираш, любовнико?

Алекс не бе склонен да се съгласи, но определено не му се искаше тя да дръпне спусъка. Когато Бетани повдигна пистолета и демонстративно го разклати в ръката си, кипнала въпросително глава на една страна, той кимна с неохота.

– Добро момче. – Тя се изправи. – Вкарай го в спалнята – рече на другия.