Unknown - index1

Единственото му желание в този момент бе агонията да спре.

След пет секунди вечност това най-сетне се случи.

Когато електрическият заряд най-накрая бе прекъснат, болката също изчезна. Алекс остана проснат по гръб, задъхан, опитваше се да се възстанови не само от физическото страдание, но и от внезапния шок. Само преди броени моменти той бе погълнат от безмълвната красота на планинския пейзаж, който рисуваше. Сега лежеше възнак, дезориентиран, с мъка си поемаше дъх и бе обезумял от страх.

Знаеше, че тейзърът може да нанесе безброй поражения. Размърда ръце, за да е сигурен, че ги движи, но не достатъчно, че да изглежда заплашително. Вече не бе сигурен на какво е способна Бетани. Виждаше, че пръстът й все още е на спусъка. Със забитите в тялото му стрели можеше лесно да освободи нов заряд. Докато реши какво да предприеме, Алекс си каза, че е най-добре да не прави нищо и да я остави да си помисли, че той не възнамерява да окаже съпротива.

Побеснелите светкавици осветяваха тялото й, надвиснало над него. Когато светлината се укроти и грохотът на мълнията отшумя, остана само мъждивата светлина на уличната лампа, която разкри острите черти на силуета й.

– Здрасти, Алекс – изчурулика тя с копринен глас.

Той си помисли, че тя изглежда забележително спокойна. Сякаш владееше ситуацията напълно и го съзнаваше.

– Бетани, какво си мислиш…

Двама мъжаги изскочиха от нощта и нахълтаха в дневната му. Няколко насечени ивици светкавица озариха струйки пара, като мъгла, надигнала се във влажния въздух от топлите им едри тела.

Алекс не ги разпозна, но определено приличаха на материализирал се кошмар. Забеляза, че въпреки дъжда двамата бяха съвсем сухи.

– А сега, Алекс – прекъсна го Бетани, – ако искаш да бъдеш добър към себе си, по-добре се дръж прилично и не ми създавай проблеми – вече достатъчно главоболия си имах с теб. Ако си добро момче, ще ти бъде далеч по-приятно, отколкото можеш да си представиш. – Тя го дари със самодоволна усмивка. – А, сигурна съм, си си го представял достатъчно често.

Алекс не разбираше какво има предвид тя. Дали пък тейзърът не уврежда мисълта? Едва ли. Всичко останало изглеждаше подредено и логично. Горе си беше горе, долу – долу. Позна я. Само думите й не му пасваха в контекста.

Бетани стрелна с очи другите двама мъже.

– Вкарайте го в спалнята.

Алекс не можеше да си представи какво, по дяволите, искат от него Бетани и двамата здравеняци. Но каквото и да бе, гои не се самозалъгваше, че ще е приятно. Дали пък Бетани в гнева си, че я бе отхвърлил, не е наела биячи, за да го ступат.

Възможно ли бе да не се ограничи само с побой. И да възнамерява да го убие.

Отмъщение с толкова насилие му се струваше абсурдно, но пък хората правеха абсурдни неща непрекъснато.

Бен го бе научил да вижда потенциален убиец във всеки нападател, защото ако те убият, ще е твърде късно да съжаляваш, че не си се защитил. Алекс знаеше, че ако иска да оцелее, ще му се наложи да използва главата си. Знаеше, че не може да си позволи да чака и да се надява да му се отвори пролука.

Трябваше сам да си направи пролука, преди положението да е станало съвсем трагично. Не можеше да си позволи да го завържат.

Мъжете се наведоха над него, за да го вдигнат. Алекс умишлено се отпусна като труп. Щом Бетани погледна към спалнята, той се впусна в действие.

С внезапен мощен замах обви с ръка главата на единия от нападателите и като се възползва от моментната загуба на равновесие, повали и двамата на земята. В същия миг стисна здраво в сгъвката на лакътя си шията на онзи, сграбчи китката на сгънатата си ръка със свободната, при което бицепсът му се изду и притисна каротидната артерия на здравеняка.

Но в същото време Алекс осъзна, че не разполага с достатъчно секунди, за да доведе движението си до летален завършек. Затова, докато тримата летяха към пода, Алекс се извъртя така, че да пристегне като в менгеме врата на онзи в сгъвката на коляното си. Чу се остър пукот. Мускулестото туловище рязко се отпусна върху краката на Алекс и двамата едновременно се удариха в пода. Другият нападател се завъртя и скочи на крака.

Бетани светкавично дръпна спусъка.

Алекс тутакси се вцепени, настигнат от електрическия заряд. Изкрещя под натиска на неконтролируема болка, а мускулите му затрептяха конвулсивно. Трупът на онзи притискаше краката му, но и без него Алекс не би могъл да движи крайниците си по собствена воля, не би могъл да направи каквото и да било. Въпреки неистовото усилие мускулите не го слушаха. Електричеството контролираше тялото му.