Стиг Ларшон: Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2

Именно благодарение на уменията ѝ да прониква в чужди компютри Микаел бе получил необходимите материали, за да обърне в своя полза изхода от аферата „Венерстрьом“ и да изчисти журналистическото си име. Самата афера се превърна в сензация, която и до момента, една година след публикуваните разкрития, бе предмет на международни полицейски разследвания на икономически престъпления. Поради тази причина Микаел редовно се появяваше на телевизионния екран като гост на различни предавания.

Преди година бе следил развитието на сензационната новина с огромно задоволство. За него това бе един вид отмъщение и възстановяване на доброто му име сред журналистическите среди. Задоволството му обаче твърде бързо се изпари. Само след няколко седмици му омръзна да отговаря на едни и същи въпроси, задавани от журналистите и от финансовата полиция. „Съжалявам, но не мога да обсъждам източниците си.“ Съвсем му прикипя, когато един журналист от англоезичния „Азърбайджан Таймс“ прелетя цялото разстояние до Стокхолм само за да го пита за същите глупави неща. Микаел намали броя на интервютата си до минимум и през последните месеци се появяваше по телевизията единствено по настояване на журналистката от ТВ 4. Обикновено това се случваше при някоя нова знаменателна фаза в хода на разследването.

Сътрудничеството между Микаел и журналистката от ТВ 4 имаше особени измерения. Тя бе първият човек в тези среди, който се съгласи да представи направените от Микаел разкрития. Без нейната помощ във вечерта, когато „Милениум“ пусна сензационната новина, историята едва ли щеше да придобие такива огромни мащаби. Едва впоследствие Микаел разбра, че тя се бе борила със зъби и нокти, за да убеди редакторите да пуснат материала. Бе срещнала значителен отпор по повод поставянето на измамника от „Милениум“ в центъра на вниманието. До последния миг преди да излезе в ефир, не било ясно дали армията от адвокати на телевизията ще пусне новината. Повечето от по-възрастните ѝ колеги ѝ показали свален надолу палец и заявили, че ако историята ѝ се окаже блъф, с кариерата ѝ е свършено. Тя обаче бе отстояла позициите си. Така бе разпространена новината на годината.

Журналистката редовно отразяваше историята през първата седмица – все пак беше единственият добре запознат с въпроса репортер. По някое време преди Коледа обаче Микаел забеляза, че всички коментари и нови гледни точки, свързани с аферата, биваха представяни от колегите ѝ мъже. По Нова година разбра, че са ѝ отнели новината с мотивацията, че случаят е твърде важен и трябва да бъде следен от сериозни икономически репортери, а не от някаква си девойка от Готланд или Бергслаген, или откъдето там идваше, по дяволите. Следващия път, когато от ТВ 4 му се обадиха и го помолиха за коментар, той съвсем открито им обясни, че ще дава изявления за тях единствено ако тя му задава въпросите. Изминаха няколко дни на сърдито мълчание, докато накрая момчетата не се предадоха.

Микаел изгуби интерес към аферата „Венерстрьом“ по времето, когато Лисбет Саландер изчезна от живота му. Той така и не можеше да проумее какво се бе случило.

Разделиха се на 26 декември и в дните до Нова година повече не я видя. Позвъни ѝ късно вечерта на трийсети декември, ала никой не вдигна. В навечерието на самата Нова година на два пъти се разхожда до апартамента ѝ и звъня на вратата. Първия път в жилището ѝ светеше, ала тя не му отвори. Втория път вътре цареше тъмнина. Микаел отново се опита да ѝ се обади на първи януари, но тя отново не вдигна. След това чуваше единствено съобщението, че номерът на абоната не може да бъде избран.

През следващите няколко дни я видя два пъти. Тъй като не успя да се свърже с нея по телефона, отиде до дома ѝ в началото на януари и седна на стълбите пред вратата. Бе си взел книга и упорито я чака в продължение на четири часа да се появи пред входа, което се случи малко преди единайсет часа вечерта. Тя носеше кафяв кашон и спря като закована, когато го видя.

– Здравей, Лисбет – поздрави я той и затвори книгата.

Тя го изгледа безизразно и в погледа ѝ не се четеше нито топлина, нито приятелство. След това мина покрай него и пъхна ключа в ключалката.

– Няма ли да ме поканиш на чаша кафе? – попита Микаел.

Тя се обърна към него и тихо каза:

– Върви си! Не искам да те виждам повече.

След това затръшна вратата под носа му и Микаел, изпълнен с безгранична почуда, я чу да заключва от вътрешната страна.