Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Нищо? – каза Соня Мудиг.

Звучеше учудено.

– Нищо – каза Холмберг и поклати глава. – Заключителният доклад на патолога пристигна сутринта. Нищо не сочи друго освен самоубийство чрез самообесване.

Всички преместиха погледите си към снимките, направени в дневната във вилата в Смодаларьо. Всичко показваше, че Гунар Бьорк, заместник-началник на Полицията за сигурност, сам се е качил на табуретка, завързал е въже на куката на лампата и го е поставил около врата си, след което решително е ритнал табуретката на няколко метра от себе си. Патологът не бе сигурен за точния час на настъпването на смъртта, но накрая бе заключил, че е станало следобед на 12 април. Бьорк бе намерен на 17 април не от кой да е, а от Курт Свенсон. Това се случи, след като на няколко пъти Ян Бублански се опитваше да влезе в контакт с Бьорк и накрая раздразнен изпрати Свенсон отново да го прибере.

През някой от предишните дни обаче куката на лампата бе поддала под тежестта на Бьорк и тялото му бе рухнало на пода. Свенсон го видя през един прозорец и веднага вдигна тревога. Бублански и другите, пристигнали на мястото, отначало решиха, че това е местопрестъпление и че Бьорк е бил екзекутиран от някого. Чак по-късно през деня от техническата служба намериха куката на лампата. Йеркер Холмберг получи за задача да разбере от какво е умрял Бьорк.

– Нищо не сочи, че е извършено престъпление или че Бьорк не е бил сам – каза Холмберг.

– Лампата…

– По лампата има отпечатъци на собственика на къщата, който я е окачил преди две години, и от самия Бьорк.

– А въжето откъде е?

– От пилона за знамето в задния двор. Някой беше отрязал от него около два метра. На перваза на прозореца до вратата на терасата лежеше нож. На собственика на къщата е. Обикновено го държал в сандъче с инструменти под мивката. Отпечатъци от пръстите на Бьорк имаше и на дръжката, и на острието, както и върху сандъчето с инструменти.

– Хм… – каза Соня Мудиг.

– Какви са били възлите? – запита Курт Свенсон.

– Най-обикновени, бабешки. Проста примка. Това е може би единственото, което е малко странно. Бьорк беше запознат с мореплаването и знаеше как се правят истински възли. Но дали човек, решен да извърши самоубийство, се замисля за формата на възлите?

– Дрога?

– Според токсикологичния анализ в кръвта на Бьорк има следи от силни болкоуспокоителни. Лекарство, предписвано с рецепта. Има и следи от алкохол, но не става дума за високи промили. С други думи, бил е, общо взето, трезвен.

– Патологът пише в доклада, че имало драскотини.

– Трисантиметрова драскотина от външната страна на лявото коляно. Размишляваха за това, но може да е получена по поне дузина начини… например да се е блъснал в ръба на стол или нещо подобно.

Соня Мудиг вдигна фотография, показваща деформираното лице на Бьорк. Въжето се бе впило толкова дълбоко, че дори не се виждаше под кожата. Лицето изглеждаше гротескно подпухнало.

– Можем да твърдим, че е висял няколко часа, почти денонощие, преди куката да поддаде. Част от кръвта се е събрала в главата, защото въжената примка ѝ е попречила да се стече в тялото, друга част е достигнала долните крайници. Когато куката се е откачила, той се е ударил в ръба на масата в дневната с гръдния си кош. Там има дълбока рана. Но тя е възникнала много след като вече е бил мъртъв.

– Ама че гаден начин да умреш! – каза Курт Свенсон.

– Не знам. Примката е била толкова тънка, че се е врязала дълбоко и е спряла кръвообращението. Вероятно за секунди е загубил съзнание и е умрял след минута-две.

Бублански с погнуса отмести доклада от предварителното следствие. Не му харесваше тази работа. Изобщо не харесваше и това, че Залаченко и Бьорк бяха умрели в един и същи ден. Единият застрелян от луд правозащитник, другият се самоубил. Но никакви спекулации на света не биха могли да променят един факт – огледът изобщо не подкрепяше теорията, че някой е спомогнал за смъртта на Бьорк.

– Беше под голямо напрежение – каза Бублански. – Знаеше, че аферата „Залаченко“ ще излезе на бял свят и че сам рискува да влезе в затвора за престъпление по закона срещу сексуалната търговия. И че медиите ще го подхванат. Питам се от кое се е страхувал най-много. Беше болен и отдавна имаше хронични болки… Не знам. Щях да съм много доволен, ако беше оставил писмо или нещо такова.

– Много от самоубийците не пишат прощални писма.

– Знам. Окей. Нямаме друг избор. Ще архивираме Бьорк.

ЕРИКА БЕРГЕР НЕ МОЖЕШЕ да седне веднага на стола на Мурандер в буркана и да отмести настрана вещите му. Тя се разбра с Гунар Магнусон да говори със семейството на Мурандер и да попита дали вдовицата би дошла, когато ѝ е удобно, да сортира онова, което му е принадлежало.