Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Това ме урежда.

– Тази сутрин ще изпратя човек. Казва се Давид Русин и вече е на път към теб. Ще направи охранителен анализ. Ще има нужда от ключовете ти, ако не си у дома, както и от разрешението ти да огледа къщата от горе до долу. Ще я снима, ще снима терена и най-близкото обкръжение.

– Разбирам.

– Русин е много опитен и ще ти предложи добри охранителни мерки. След няколко дни планът ще е готов. Обхваща аларма срещу нападение, пожар и защита срещу взлом.

– Окей.

– Ако нещо се случи, бихме искали да знаеш какво да правиш през десетте минути, които са нужни колата от Фискестра да пристигне при теб.

– Да.

– Още следобед ще инсталираме алармата. После ще трябва да подпишем договор.

Веднага след разговора с Драган Армански Ерика осъзна, че се е успала. Вдигна мобилния и се обади на редакционния секретар Петер Фредриксон, като му обясни, че се е наранила, и го помоли да отложи една среща в десет.

– Не си ли добре? – попита той.

– Срязах си крака – каза Ерика. – Ще докуцукам веднага щом се оправя.

Започна с посещение в тоалетната, непосредствено до спалнята. После обу черни панталони и взе назаем един пантоф на мъжа си за наранения си крак. Избра черна блуза и взе сакото си. Преди да махне гумения клин от вратата на спалнята, се въоръжи със спрея.

Предпазливо премина през къщата и сложи кафеварката. Закуси до кухненската маса, наострила уши за непознати звуци. Тъкмо си наля втора чаша, и Давид Русин от „Милтън Секюрити“ почука на вратата.

МОНИКА ФИГЕРУЛА ОТИДЕ на Бергсгатан, където събра четиримата си сътрудници на утринна конференция.

– Сега вече имаме срок – каза тя. – Трябва да сме готови до 13 юли, когато започва процесът срещу Лисбет Саландер. Това означава, че имаме около месец. Да уточним и решим кои неща са най-важните в момента. Кой ще започне?

Берглунд се прокашля.

– Русият, с когото се среща Мортенсон. Кой е той?

Всички кимнаха. Разговорът потръгна.

– Имаме негови снимки, но нямаме представа как да го намерим. Не можем да го обявим за издирване.

– А Гулберг? Трябва да има нещо, което да проследим. Той е в тайната държавна полиция от началото на петдесетте години до 1964-та, когато е основана РПС/Сек. После изчезва някъде.

Фигерула кимна.

– Да заключим ли, че „клубът Залаченко“ е основан през 1964-та? Много преди Залаченко да се е появил тук?

– Целта трябва да е била някоя друга… тайна организация в организацията.

– Било е след Венерстрьом. Всички са били параноици.

– Нещо като тайна шпионска полиция?

– Всъщност в чужбина има нещо такова. В САЩ е била създадена специална група преследвачи на шпиони вътре в ЦРУ през шейсетте години. Ръководела се е от някой си Джеймс Джизъс Енгелтън и за малко да саботира цялото ЦРУ. Бандата на Енгелтън била от фанатици и параноици – те подозирали всеки от ЦРУ, че е руски агент. Резултатът бил, че дейността на ЦРУ до голяма степен била парализирана.

– Но това са само спекулации…

– Къде се събират старите лични досиета?

– Гулберг го няма в тях. Вече проверих.

– А бюджетът? Такава операция трябва да се финансира някак…

Дискусията продължи до обяд, когато Моника Фигерула се извини и отиде в гимнастическия салон да размисли на спокойствие.

ЕРИКА БЕРГЕР ВЛЕЗЕ в редакцията на СМП чак на обяд. Куцаше. Кракът толкова я болеше, че просто не можеше да стъпи на него. Заподскача към буркана и с облекчение се отпусна на своя служебен стол. Петер Фредриксон я видя от мястото си на централното бюро. Тя му махна да дойде.

– Какво се е случило? – попита той.

– Стъпих на парче стъкло, което заседна в петата.

– Не звучи добре.

– Не. Не е добре. Петер, идвал ли е някой странен имейл за някого?

– Не съм чул.

– Окей. Дръж си ушите отворени. Искам да знам, ако се случват странни работи в СМП.

– Какво искаш да кажеш?

– Страхувам се, че има някакъв идиот, който изпраща гадни имейли и който ме е нарочил за своя жертва. Затова искам да знам, ако надушиш нещо.

– Такъв тип имейли, като ония за Ева Карлсон?

– Всичко, което е странно. Самата аз получих дузина налудничави писма, които ме обвиняват по малко във всичко и предлагат да ми бъдат сторени разнообразни перверзни неща.

Петер Фредриксон помръкна.

– И откога?

– От две седмици. Казвай сега. Какво ще има утре във вестника?

– Хм…

– Какво „хм“?

– Холм и шефът на правния отдел отново са във война.

– Тъй ли? И защо?

– Заради Юханес Фриск. Ти си продължила срока на заместничеството му и си му възложила репортаж, а той не иска да каже за какво.