Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Никога преди през живота си Малин Ериксон не се бе занимавала с нещо повече от бюджет на домакинството, но бе наблюдавала какво прави Ерика Бергер при приключване на месеца и познаваше принципите. Сега изведнъж стана главен редактор и с това се появиха и бюджетни отговорности. Някъде след полунощ реши, че каквото и да става, ще бъде принудена да си вземе помощник, с когото да се сработи. Ингела Оскашон, която се занимаваше със счетоводството един път седмично, не носеше лична бюджетна отговорност и изобщо не беше от помощ, когато трябваше да се реши колко да е възнаграждението на сътрудник на свободна практика или дали има средства за закупуването на лазерен принтер извън сумата, предназначена за технически подобрения. На практика се получаваше парадоксална ситуация – „Милениум“ беше на печалба само защото по отношение на бюджета Ерика Бергер постоянно балансираше около нулата. Сега едно толкова просто нещо като цветен лазерен принтер за 45 000 крони се превръщаше в черно-бял принтер за 8000 крони.

За секунда завидя на Ерика Бергер. В СМП разполагаше с бюджет, в който един такъв разход щеше да се сметне за джобни пари.

Икономическото положение на „Милениум“ през последната година беше добро, но излишъкът в бюджета произлизаше главно от продажбите на книгата на Микаел Блумквист за аферата „Венерстрьом“. Напоследък предвиденият за инвестиции излишък обезпокоително бързо се свиваше. За това способстваха и разходите, направени от Микаел във връзка с историята за Саландер. „Милениум“ нямаше необходимите средства за поддържане на щатен сътрудник, а имаше разходи за наемане на коли, хотелски стаи, пътувания с такси, покупка на проучвателни материали, мобилни телефони и други подобни.

Малин одобри фактура от журналиста на свободна практика Даниел Улуфсон от Гьотеборг. Въздъхна. Микаел Блумквист го бе наел срещу сума от 14 000 крони за едноседмично проучване във връзка с материал, който дори не бе публикуван. Хонорар за някой си Идрис Гиди от Гьотеборг влизаше в перото „възнаграждения на анонимни източници“, чиито имена не се споменаваха. Което означаваше, че ревизорът ще отбележи липсата на квитанция и въпросът ще се реши единствено чрез намесата на управата. Освен това „Милениум“ изплащаше хонорар на Аника Джанини, която, разбира се, щеше да получи пари от общия бюджет, но сега ѝ трябваха пари в брой за билети за влака и други подобни.

Моника остави писалката и загледа крайните суми, които бе получила. Микаел Блумквист безотговорно бе похарчил 150 000 крони за материала за Саландер изцяло извън бюджета. Така повече не можеше да продължава.

Явно трябваше да поговори с него.

ЕРИКА БЕРГЕР ПРЕКАРА вечерта в спешното в болницата в Нака вместо на дивана пред телевизора. Стъклото толкова дълбоко се бе врязало в крака ѝ, че кръвоизливът не спираше и на прегледа се оказа, че парченце е останало в петата ѝ и трябва да бъде отстранено. Направиха ѝ местна упойка и после зашиха раната с три шева.

Ерика Бергер неспирно ругаеше през цялото време на престоя си в болницата, като се опитваше да се свърже ту с Грегер Бакман, ту с Микаел Блумквист. Нито съпругът ѝ, нито любовникът ѝ благоволяваха да отговорят. Към десет вечерта кракът ѝ беше здраво опакован. Дадоха ѝ патерици, след което напусна болницата и се върна у дома с такси.

Накуцвайки, Ерика почисти пода на дневната, след което поръча нов прозорец от „Спешно стъкло“. Имаше късмет. В града бе спокойна вечер и от „Спешно стъкло“ пристигнаха само за двайсет минути. После обаче късметът ѝ изневери. Прозорецът на дневната бе толкова голям, че нямаха такова стъкло дори в склада. Майсторът предложи временно да закрие прозореца с шперплат, което тя прие с благодарност.

Докато го поставяха, се обади на дежурния в частната детективска фирма NIP , което означаваше Nacka Integrated Protection , и попита защо, по дяволите, скъпата аларма на къщата не се е включила, когато някой е хвърлил тухла през големия прозорец на дневната във вилата от 250 квадратни метра.

Кола на NIP пристигна на оглед и се установи, че техникът, монтирал алармената система преди няколко години, явно е забравил да свърже жиците на прозореца в дневната.

Ерика Бергер нямаше думи.

NIP предложиха да поправят нещата още на другата сутрин. Ерика отвърна да не си правят труда. Вместо това звънна на нощния дежурен в „Милтън Секюрити“ и поръча пълен алармен комплект колкото се може по-бързо. Да, знам, че трябва да се сключи договор, но кажете на Драган Армански, че Ерика Бергер е позвънила и иска алармата да се инсталира до сутринта.