Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Лисбет сбърчи чело и прегледа текста. После взе електронната писалка и написа още няколко реда.

„В един момент, когато устата ми все още бе запушена с тиксо, Бюрман коментира факта, че имам няколко татуировки и пиърсинги, сред които пръстен на зърното на лявата гърда. Попита дали ми харесва пиърсингът, след което за малко напусна стаята. Върна се с игла, с която промуши зърното на дясната ми гърда.“

След като прочете новия текст, тя кимна одобрително. Бюрократичният тон придаваше на текста такава сюрреалистична окраска, че всичко изглеждаше като някаква невероятна фантазия.

Просто историята не звучеше истински.

Което бе целта на Лисбет Саландер.

В този момент чу дрънкането на връзката ключове на пазача от „Секуритас“. Веднага изключи ръчния компютър и го прибра в нишата зад тоалетната масичка. Беше Аника Джанини. Лисбет вдигна вежди. Минаваше девет и Джанини обикновено не се появяваше толкова късно.

– Здравей, Лисбет.

– Здравей.

– Как си?

– Още не съм готова.

Аника Джанини въздъхна.

– Лисбет… определили са дата за процеса, 13 юли.

– Окей.

– Не, не е окей. Времето изтича, а ти не ми се доверяваш. Започвам да се страхувам, че съм направила огромна грешка, като приех да бъда твой адвокат. Ако искаш да имаме и най-малкия шанс, трябва да ми се довериш. Трябва да си сътрудничим.

Лисбет изгледа Аника Джанини. После отметна назад глава и се втренчи в тавана.

– Знам какво ще направим – каза тя. – Разбрах плана на Микаел. И той е прав.

– Не съм толкова сигурна – каза Аника.

– Но аз съм.

– Полицията отново иска да те разпитва. Някой си Ханс Фасте от Стокхолм.

– Да ме разпитва. Няма да кажа нито дума.

– Трябва да направиш изявление.

Лисбет яростно изгледа Аника Джанини.

– Повтарям. Няма да кажа нито една дума на полицията. Когато стигнем до онази съдебна зала, прокурорът няма да разполага и със сричка, на която да разчита. Всичко, което ще имат, е изявлението, което сега съчинявам и което на много места ще изглежда налудничаво. Ще го получат няколко дни преди процеса.

– И кога ще седнеш и ще го напишеш?

– Ще го имаш след няколко дни. Но у прокурора трябва да попадне непосредствено преди процеса.

Аника Джанини се колебаеше. Лисбет внезапно ѝ отправи крива усмивка.

– Говориш за доверие. Мога ли да ти вярвам?

– Естествено.

– Окей, можеш ли да вкараш тук един компютър, така че да се свързвам с хора в интернет?

– Не. Разбира се, че не. Ако забележат, ще ме дадат под съд и ще загубя адвокатското си разрешително.

– А ако някой друг го вкара, ще кажеш ли на полицията?

Аника вдигна вежди.

– Стига да не знам…

– А ако знаеш? Как ще реагираш?

Аника не мисли дълго.

– Ще си премълча. Защо?

– Този хипотетичен компютър скоро ще ти изпрати хипотетичен имейл. Когато го прочетеш, искам отново да ме посетиш.

– Лисбет…

– Чакай. Ето какво. Прокурорът ще играе с белязани карти. Намирам се в неизгодно положение, както и да се държа, а целта на процеса е да ме пъхнат отново в психиатрична клиника.

– Знам…

– За да оцелея, и аз трябва да се бия с непозволени средства.

Накрая Аника Джанини кимна.

– Когато за пръв път дойде при мен, ти ми донесе поздрав от Микаел Блумквист. Той каза, че те е осведомил за повечето неща с някои изключения. Едно от тези изключения са способностите ми, които той откри у мен, когато бяхме в Хедещад.

– Да.

– Имаше предвид, че съм много добра с компютрите. Толкова добра, че мога да чета и копирам всичко, което е в компютъра на прокурор Екстрьом.

Аника Джанини пребледня.

– Няма да се намесваш в това. Не можеш да използваш този материал на процеса – каза Лисбет.

– Не, не мога.

– Значи нищо не знаеш за него.

– Окей.

– Затова пък някой друг, да кажем брат ти, ще публикува избрани части от този материал. Трябва да го имаш предвид, когато планираш общата ни стратегия преди процеса.

– Разбирам.

– Аника, в този процес става дума за това кой използва най-грубите методи.

– Знам.

– Доволна съм, че именно ти си мой адвокат. Вярвам ти и имам нужда от помощта ти.

– Хм.

– Но ако не си съгласна и аз да използвам неетични методи, ще изгубим процеса.

– Ясно.

– В такъв случай искам да получа съгласието ти. Иначе трябва да те уволня и да си намеря друг адвокат.

– Лисбет, не мога да извърша закононарушение.

– Никакво нарушение няма да извършваш. Просто ще затвориш очи и няма да видиш, че съм го извършила аз. Можеш ли да направиш това?