Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Въпросът за евентуалната неосведоменост на Боргшьо отпадаше и защото Хенри Кортез можеше да докаже, че след като комисията на ООН срещу използването на детски труд бе включила „Фонг Су Индъстрис“ в черния си списък, този факт се превърна в тема на вестникарски статии. Освен това две независими една от друга организации с идеална цел срещу детския труд, сред които и престижната международна International Joint Effort Against Child Labour[42] в Лондон, бяха писали писма до фирми, работещи с „Фонг Су“. Не по-малко от седем писма са били изпратени и до „Витавара АД“. Две от тях адресирани лично до Магнус Боргшьо. Организацията в Лондон с радост бе предоставила документация на Хенри Кортез и същевременно бе посочила, че „Витавара АД“ нито веднъж не е отвърнала на писмата.

Затова пък Магнус Боргшьо бе ходил още два пъти във Виетнам, през 2001-ва и 2004-та, и бе подновил договорите. Това щеше да е смъртоносният удар. Всички възможности за Боргшьо да твърди, че не е знаел, приключваха с тези посещения.

Медийното внимание, което щеше да последва, можеше да доведе само до едно. Ако Боргшьо бе умен, трябваше да се покае и да напусне своите постове на председател на управа. Ако се опълчеше, щеше да бъде унищожен в съда.

Че Магнус Боргшьо оглавяваше управата на „Витавара АД“, на Ерика Бергер не ѝ пукаше. Решаващото за нея бе, че той е председател и на управата на СМП. Публикацията щеше да я принуди да напусне. По време, когато вестникът бе на ръба на бездната и се започваше обновителна работа, СМП не можеше да си позволи председател на управата със съмнително поведение. Вестникът щеше да понесе щети. Следователно тя трябваше да напусне.

Във връзка с това пред Ерика Бергер се очертаваха две алтернативни линии на поведение.

Или да отиде при Боргшьо, да сложи картите на масата и да му покаже документацията, като по този начин го накара сам да си направи извода, че трябва да си тръгне, преди историята да бъде публикувана.

Или, ако се съпротивлява, да свика светкавично управата и да ги информира за положението, като по този начин ги принуди да го уволнят. А ако управата не се съгласи, самата тя веднага да напусне СМП.

Докато Ерика Бергер размишляваше, водата във ваната изстина. Тя взе душ, изсуши се, отиде в спалнята и си сложи халат. После вдигна мобилния и позвъни на Микаел Блумквист. Не отговаряше. Слезе на долния етаж да сложи кафе и за първи път, откакто бе почнала работа в СМП, да провери дали няма някакъв филм по телевизията, с който да си почине.

Когато минаваше покрай отворената врата на дневната, усети остра болка в крака, погледна и видя, че силно кърви. Направи още една крачка и болката проряза целия ѝ крак. Подскачайки на един крак, стигна до един античен стол и седна. Вдигна крак и за свой ужас забеляза, че в стъпалото ѝ е проникнало парче стъкло. В първия момент усети слабост. После се пресегна, хвана парчето стъкло и го изтегли. Адски я заболя и от раната бликна кръв.

Издърпа чекмеджето в антрето, където държеше шалчета, шапки и ръкавици. Намери шалче, което бързо уви около крака си и здраво го върза. Не бе достатъчно, затова направи още една импровизирана превръзка. Кръвта малко поспря.

Ерика удивено загледа парчето стъкло. Как е попаднало тук? После забеляза още парчета стъкло по пода на антрето. Какво, по дяволите… Изправи се и хвърли поглед към дневната. Видя, че големият френски прозорец с изглед към Салтшьон е счупен и че целият под е покрит с парчета стъкло.

Сложи си леките обувки, които бе изритала, когато се прибра. Тоест сложи си едната, постави само пръстите на ранения си крак в другата и подскачайки на един крак, влезе в дневната и огледа опустошението.

Тогава забеляза тухлата по средата на масата в дневната.

Заклатушка се към задната врата и излезе на двора.

Някой със спрей бе написал на фасадата с еднометрови букви:

КУРВА

МОНИКА ФИГЕРУЛА ОТВОРИ вратата на колата си на Микаел Блумквист малко след девет вечерта. Заобиколи и седна на мястото на шофьора.

– Да те закарам ли до вас, или да те оставя някъде другаде?

Микаел Блумквист се взираше с празен поглед пред себе си.

– Честно казано… не знам къде се намирам. Никога преди не съм изнудвал министър-председател.

Моника Фигерула се засмя.

– Добре си изигра картите – каза тя. – Нямах представа, че имаш такъв талант да блъфираш.

– Всяка дума бе истина.

– Друго имах предвид. Ти се преструваше, че знаеш много повече, отколкото действително знаеш. Стана ми ясно още като разбрах как си ме идентифицирал.