Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Аха, това е добре. Ерика, тук си вече един месец и бих искал да имаме възможност да се посъвещаваме. Как върви работата?

Трябва да обсъдя „Витавара“ с него. Но как? Кога?

– Започнах да овладявам положението. Има два проблема. От една страна, СМП има икономически трудности и бюджетът може да затрие вестника. От друга, в редакцията на СМП има невероятно много мъртви души.

– Толкова ли няма положителни страни?

– Има. Сума ти рутинирани професионалисти, които знаят как да си вършат работата. Но има и други, които не им позволяват това.

– Холм разговаря с мен…

– Знам.

Боргшьо вдигна вежди.

– Съставил си е мнение за теб. Общо взето, отрицателно.

– Окей. И аз имам мнение за него.

– Отрицателно? Не е хубаво, ако не можете да се сработите.

– Нямам проблем да се сработим. Затова пък той има проблем с мен.

Ерика въздъхна.

– Докарва ме до лудост. Холм е опитен и без съмнение един от най-компетентните шефове на новини, които познавам. Същевременно е мръсник. Интригантства и настройва хората един срещу друг. Работя в медиите от двайсет и пет години и никога не съм се сблъсквала с подобен човек на шефска позиция.

– Сигурно има сериозни затруднения в работата. Притиснат е отвсякъде.

– Да, но това не означава, че трябва да се държи като идиот. Холм е истинска катастрофа и една от най-важните причини за това е, че е неспособен да накара хората да работят в екип. Изглежда, смята, че служебната му характеристика е да управлява, като унищожава.

– Тежки думи.

– Давам на Холм един месец да промени поведението си. После вече няма да е шеф на новините. Ще го отстраня.

– Не можеш да го направиш. Работата ти не е да разбиваш трудовата организация.

Ерика замълча, изучавайки председателя на управата.

– Извинявай, че го отбелязвам, но ти беше този, който ме назначи. При това изработихме договор, който ми развързва ръцете да прокарвам редакционните промени, които смятам за необходими. Служебната ми характеристика е да обновя вестника, а това мога да направя само ако променя организацията и трудовите навици.

– Холм е посветил живота си на СМП.

– Да. И е на 58 години, след шест години излиза в пенсия, а аз не мога да си позволя да го търпя като товар през това време. Не ме разбирай криво, Магнус. От момента, в който седнах в буркана, задача на живота ми стана да повиша качеството на СМП и да увелича тиража. Холм може да избира между това да прави каквото аз искам или да прави нещо друго. Ще прегазя абсолютно всеки, който стои на пътя на тази цел или по някакъв друг начин накърнява интересите на СМП.

Мамка му… трябва да повдигна въпроса за „Витавара“. Боргшьо ще бъде уволнен.

Боргшьо внезапно се усмихна.

– Мисля, че и ти си в затруднение.

– Да, така е, и е много жалко. Работата ми е да правя добър вестник, а мога да го направя само ако имам добре функциониращо ръководство и сътрудници, на които им е добре тук.

След срещата с Боргшьо Ерика закуцука обратно към буркана. Чувстваше се неприятно. Беше разговаряла с Боргшьо четирийсет и пет минути, без дори да повдигне въпроса за „Витавара“. С други думи, не беше особено пряма и честна с него.

Когато отвори компютъра си, намери имейл от MikBlom@Millenium. И тъй като много добре знаеше, че подобен имейл адрес не съществува в „Милениум“, лесно се досети, че това е ново послание от нейния кибер сталкер. Отвори имейла.

МИСЛИШ, ЧЕ БОРГШЬО ЩЕ УСПЕЕ ДА ТЕ СПАСИ, МАЛКА КУРВО!

КАК Е КРАЧЕТО?

Тя вдигна поглед и спонтанно огледа редакцията. Видя Холм. И той я гледаше. После ѝ кимна и се усмихна.

Имейлите ги пише някой в СМП – помисли Ерика.

СРЕЩАТА В ОТДЕЛА ЗА ЗАЩИТА НА КОНСТИТУЦИЯТА не приключи преди пет. Разбраха се за нова среща следващата седмица и че Микаел Блумквист ще се обръща към Моника Фигерула в случай на необходимост от контакт с РПС/Сек. Микаел взе компютърната си чанта и се изправи.

– Как ще изляза оттук? – попита.

– Сам не можеш да тичаш наоколо – каза Едклинт.

– Аз ще го изведа – каза Моника Фигерула. – Изчакай някоя минута да си оправя стаята.

Правиха си компания през парка Крунуберг до площад Фридхемсплан.

– И сега какво? – запита Микаел.

– Ще поддържаме връзка – отвърна Моника Фигерула.

– Започва да ми харесва връзката със Сепо – каза Микаел и ѝ се усмихна.

– Имаш ли желание за вечеря по-късно днес?

– Пак ли босненският ресторант?

– Не, не мога да си позволя да вечерям навън всяка вечер. Смятах да направя нещо у дома.