Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Аз преследвам „клуба Залаченко“. Вие искате да осъдите „клуба Залаченко“. Да се придържаме към това.

Едклинт кимна.

– Какво имате?

Едклинт обясни какво са изровили Моника Фигерула и групата ѝ. Показа снимката на Еверт Гулберг заедно с шпионина полковник Стиг Венерстрьом.

– Добре. Искам копие от тази снимка.

– Има я в архива на издателство „Олен & Окерлунд“ – каза Моника Фигерула.

– Тя е на масата пред мен. С текст на гърба – каза Микаел.

– Окей. Дайте му копие.

– Това означава, че Залаченко е убит от Секцията.

– Убийство и самоубийство на мъж, който умирал от рак. Гулберг още е жив, но лекарите му дават най-много няколко седмици. Има такива мозъчни травми след опита за самоубийство, че по принцип е мъртвец.

– И той е бил главният отговарящ за Залаченко, когато онзи е избягал.

– Откъде знаеш?

– Гулберг се е срещнал с министър-председателя Турбьорн Фелдин шест седмици след бягството на Залаченко.

– Можеш ли да го докажеш?

– Йес. Дневникът на посетителите в правителствената канцелария. Гулберг е отишъл там заедно с тогавашния шеф на РПС/Сек.

– Който днес е покойник.

– Но Фелдин е жив и готов да разкаже за това.

– А ти…

– Не, аз не съм разговарял с Фелдин. Но друг го е направил. Не мога да издам човека. Защита на източниците.

Микаел обясни как Турбьорн Фелдин е реагирал на информацията за Залаченко и как е заминал за Холандия и се е срещнал с Янерюд.

– Значи „клубът Залаченко“ се намира някъде другаде в тази сграда – каза Микаел и посочи снимката.

– Отчасти. Смятаме, че това е организация в организацията. „Клубът Залаченко“ не може да съществува без подкрепата на ключови фигури в тази сграда. Но смятаме, че така наречената Секция за специални анализи е установена някъде извън Къщата.

– Значи някой, назначен в Сепо, може да получава заплата от Сепо и после да докладва на друг работодател.

– Горе-долу е така.

– И кой в Къщата помага на „клуба Залаченко“?

– Още не знаем. Но имаме някои заподозрени.

– Мортенсон – предположи Микаел.

Едклинт кимна.

– Мортенсон работи за Сепо и когато е необходим на „клуба Залаченко“, го освобождават от обикновената му работа.

– Как става това на практика?

– Много добър въпрос – каза Едклинт и слабо се усмихна. – Не би ли имал желание да работиш за нас?

– Никога – каза Микаел.

– Само се шегувам. Но това е естествен въпрос. Имаме един заподозрян, но още не можем да приведем доказателства.

– Да видим… трябва да е някой с административни пълномощия.

– Подозирам шефа на канцеларията Алберт Шенке – каза Моника Фигерула.

– И тук удряме на първия камък – каза Едклинт. – Дадохме ти име, но данните не са документирани. Как смяташ да постъпиш с това?

– Не мога да публикувам име, за което не разполагам с документация. Ако Шенке е невинен, ще осъди „Милениум“ за клевета.

– Добре. Тогава сме единодушни. Това сътрудничество трябва да се основава на взаимно доверие. Сега е твой ред. Ти какво имаш?

– Три имена – каза Микаел. – Първите две са на членове на „клуба Залаченко“ през осемдесетте.

Едклинт и Фигерула веднага грейнаха.

– Ханс фон Ротингер и Фредрик Клинтон. Ротингер е мъртъв. Клинтон е пенсионер. Но и двамата са били в най-тесния кръг около Залаченко.

– А третото име? – попита Едклинт.

– Телебориан е свързан с човек на име Юнас . Не знаем презимето, но знаем, че е в „клуба Залаченко“ от 2005-а… Дори се питахме дали не е оня мъж, който е на снимката с Мортенсон от „Копакабана“.

– И в каква връзка изскочи името Юнас?

– Лисбет Саландер е хакнала компютъра на Петер Телебориан и можахме да проследим кореспонденция, показваща, че Телебориан е съзаклятничил с Юнас по същия начин, по който го е правил с Бьорк през 1991-ва. Дава инструкции на Телебориан. И сега стигаме до втория препъникамък – каза Микаел и се усмихна на Едклинт. – Мога да документирам твърденията си, но не мога да ви предоставя документацията, без да издам източника. Ще трябва да разчитате на думата ми.

Едклинт изглеждаше замислен.

– Може би някой колега на Телебориан от Упсала – предположи той. – Окей. Ще започнем с Клинтон и Фон Ротингер. Кажи каквото знаеш.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА УПРАВАТА МАГНУС БОРГШЬО прие Ерика Бергер в стаята си до съвещателната зала на управителния съвет. Изглеждаше разтревожен.

– Разбрах, че си се наранила – каза и посочи крака ѝ.

– Ще мине – отвърна Ерика и опря патериците на бюрото му, после седна в стола за посетители.