Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– С какво точно се занимаваш сега? – поздрави я Едклинт и я покани да седне.

– Разследваме обира на оня магазин за хранителни стоки в Суни отпреди две седмици.

Полицията за сигурност, разбира се, не се занимаваше с разследване на обири в магазини за хранителни стоки. Подобна чисто полицейска работа изцяло се падаше на обикновената полиция. Моника Фигерула оглавяваше група от петима сътрудници на Отдела за защита на конституцията, които се занимаваха с анализ на политическата престъпност. Най-важното им помощно средство бяха няколко компютъра, свързани с полицейската централа, докладваща за инцидентите. Общо взето, всяко полицейско донесение, от който и да е полицейски район в Швеция минаваше през компютрите, над които властваше Моника Фигерула. Компютрите имаха програмен продукт, който автоматично сканираше всеки полицейски рапорт и реагираше на 310 специфични думи, като чернилка, скинар, пречупен кръст, имигрант, анархист, хитлеристки поздрав, нацист, националдемократ, национален предател, еврейска курва или негърски любимец. Ако една от тези думи попаднеше в полицейски доклад, компютърът вдигаше тревога и въпросният доклад се доставяше и обработваше ръчно. В зависимост от обстоятелствата впоследствие можеше да се започне предварително следствие и по-нататъшно проучване.

Сред задачите на Отдела за защита на конституцията беше и ежегодното публикуване на алманаха „Заплаха за сигурността на кралството“, в който се съдържаше единствената сигурна статистика за политическата престъпност. Тя обобщаваше заявленията, постъпили в местните полицейски власти. В случая с обира на магазина за хранителни стоки в Суни компютърът реагира на три пароли – имигрант, татуировка на рамото и чернилка. Двама маскирани млади мъже с насочен пистолет бяха обрали магазин за хранителни стоки, собственост на имигрант. Отмъкнали бяха 2780 крони и стек цигари. Единият от тях носел яке до кръста и емблема с шведското знаме на рамото. Другият обирджия няколко пъти креснал „проклета чернилка“ на продавача в магазина и го принудил да легне на пода.

Това беше достатъчно за сътрудниците на Фигерула да поискат предварителното разследване и да се опитат да разберат дали обирджиите са имали някаква връзка с местната нацистка банда във Вермланд, и ако е така, дали обирът не трябва да се определи като расистко престъпление, щом единият от тях е дал израз на расистките си настроения. В този случай обирът със сигурност щеше да фигурира в статистиката на изданието за следващата година, като след това щеше да се анализира и приложи към европейската статистика в централата на Европейския съюз във Виена. Можеше също така да се окаже, че грабителите са скаути, закупили яке с шведското знаме от Фровик[25], и че е било чисто съвпадение, че собственикът имигрант е бил наречен „чернилка“. Ако случаят бе такъв, групата на Фигерула щеше да изтрие обира от статистиката.

– Имам за теб един неприятен случай – каза Тощен Едклинт.

– Тъй ли? – каза Моника Фигерула.

– Работа, която потенциално означава, че можеш здраво да изпаднеш в немилост и дори да ти се провали кариерата.

– Разбирам.

– Ако обаче, от друга страна, се справиш със задачата си и нещата се развият добре, това може да ти донесе голям напредък в кариерата. Смятам да те прехвърля в оперативната единица на Отдела за защита на конституцията.

– Извинявай, че ти го казвам, но Отделът за защита на конституцията няма оперативна единица.

– Нямаше – каза Тощен Едклинт. – Но сега вече има. Основах я тази сутрин. В момента се състои само от един човек. И това си ти.

Моника Фигерула, изглежда, се колебаеше.

– Задачата на Отдела за защита на конституцията – продължи Едклинт – е да защитава конституцията от вътрешни заплахи, което обикновено означава нацисти или анархисти. Но какво ще направим, ако заплахата за конституцията идва от нашата собствена организация?

През следващия половин час Едклинт предаде на Моника цялата история, която му бе разказана от Драган Армански миналата вечер.

– Кой е източникът на тези твърдения? – запита тя.

– Сега това не е важно. Фокусирай се върху информацията, която източникът е оставил.

– Искам да кажа, смяташ ли, че може да му се вярва?

– Познавам източника от много години и смятам, че може в най-висша степен да му се вярва.

– Но това звучи някак… и аз не знам как. Дори името е невероятно.

Едклинт кимна.

– Като в шпионски роман – каза той.