Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Ако правилно съм разбрала, спортната редакция вече е на колене. Продължим ли да съкращаваме, ще намалим спортното наблюдение въобще.

Флудин сви рамене.

– С удоволствие ще изслушам по-добри предложения.

– Нямам по-добри, но принципът е, че ако ще орязваме персонала, ще трябва да правим и по-тънък вестник. Ако правим по-тънък вестник, броят на читателите ще намалее, а с това и броят на рекламодателите.

– Вечният проклет кръг – каза икономическият шеф Селберг.

– Назначена съм да променя това развитие на нещата. Това означава, че ще заложа силно на промяна на вестника с цел да го направя по-привлекателен за читателите. Но не мога да направя това, ако трябва да се занимавам със съкращения на персонала.

Тя се обърна към Боргшьо.

– Докога ще кърви вестникът? Колко дефицит можем да поемем, преди да настъпи обрат?

Боргшьо сви рамене.

– От началото на деветдесетте години СМП е погълнал голяма част от старите фондови източници. Имаме портфейл с акции, чиято стойност е намаляла с около трийсет процента в сравнение с отпреди десет години. Голяма част от средствата са използвани за инвестиции в компютърна техника. Тоест имахме невероятно големи разходи.

– Забелязвам, че СМП е развил собствена система за редактиране на текстове, наречена АХТ. Колко струваше въвеждането ѝ?

– Около пет милиона крони.

– Не виждам логиката тук. Има евтини комерсиални програми, готови и вече на пазара. Защо СМП е вложил толкова пари да въведе собствени програмни продукти?

– Виж, Ерика… на това не мога да ти дам точен отговор. Бившият технически шеф ни уговори. Казваше, че ще е по-евтино за в бъдеще и че освен това СМП ще може да търгува с лиценза на програмата, като го продава на други вестници.

– И някой купил ли е програмата?

– Ами да, един местен вестник в Норвегия.

– Супер – каза сухо Ерика Бергер. – Следващият въпрос. Имаме компютри на по шест години…

– Изключено е да правим каквито и да било инвестиции в нови компютри в близката година – каза Флудин.

Дискусията продължи доста и Ерика осъзна, че нейните нововъведения не се приемат от Флудин и Селберг. За тях важни бяха съкращенията, което бе разбираемо от гледна точка на един бюджетен и един икономически шеф. Но неприемливи за намеренията на новопостъпилия главен редактор. Онова, което я дразнеше най-много, бе, че те отхвърляха аргументите ѝ с дружелюбни усмивки, а това я караше да се чувства като тийнейджърка на изпит. Без да изрекат ни една обидна дума, те изразяваха едно отношение толкова класическо, че бе почти забавно. Не си измъчвай мозъчето с такива сложни неща, момиченце.

И Боргшьо не ѝ бе от кой знае каква помощ. Изчакваше и оставяше останалите участници в срещата да се изкажат, но поне от негова страна не се усещаше отрицателно отношение.

Въздъхна, включи лаптопа си и отвори електронната поща. Имаше деветнайсет писма. Четири от тях бяха спам от някой, който а) искаше да ѝ пробута виагра, б) предлагаше ѝ киберсекс с The sexiest Lolitas on the Net[26] срещу сумата от само четири американски долара на минута, в) съдържаше едно малко по-грубо предложение за Animal Sex, the Juicest Horse Fuck in the Universe[27] , както и г) агитираше я да се абонира за електронния новинарски сайт mode.nu , произвеждан от някакво помийно предприятие, което заливаше пазара с рекламни предложения и което никога нямаше да престане да изпраща тъпотиите си, колкото и пъти тя да се отказваше от реклама. Още седем писма съдържаха така наречените нигерийски послания от вдовицата на бившия шеф на Кралската банка в Абу Даби, която ѝ предлагаше фантастични суми, стига само да се съгласи да допринесе със скромен капитал, и други подобни глупости.

Останалата поща се състоеше от сутрешната и обедната летучки, три писма от редакционния секретар Петер Фредриксон, който я осведомяваше за развитието на главната тема на деня, писмо за промените в заплатата ѝ след преместването от „Милениум“ в СМП, както и писмо от нейния зъболекар, който ѝ напомняше, че е време за редовното посещение за тримесечието. Тя си отбеляза датата в електронния календар и веднага се сети, че ще бъде принудена да го отмени, защото за същия ден имаше планирана голямо редакционно заседание.

Накрая отвори последното писмо, изпратено от centralred@smpost.se и със заглавие На вниманието на главния редактор. Бавно остави чашата с кафе.

КУРВО! ЗА КАКВО СЕ МИСЛИШ ТИ,

ПРОКЛЕТА МРЪСНИЦЕ!

ХИЧ НЕ СИ ВЪОБРАЗЯВАЙ, ЧЕ ЩЕ ПОЛУЧИШ