Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

При сегашното положение на Тощен Едклинт му липсваха юридически правомощия да започне предварително следствие.

Едклинт въздъхна и смръкна малко енфие.

Ако сведенията на Драган Армански отговаряха на истината, излизаше, че известен брой полицаи на ръководни длъжности в Сепо са гледали през пръсти на цяла поредица престъпления срещу една шведска жена, след това неоснователно са затворили дъщеря ѝ в психиатрична клиника и накрая са дали зелена улица на бивш съветски топ шпионин, позволявайки му да извърши престъпления, свързани с оръжие, наркотици и трафик на хора. Тощен Едклинт подсвирна. Дори не искаше да започне да пресмята колко закононарушения са били направени по онова време. Да не говорим за взлома у Микаел Блумквист, нападението над адвокатката на Лисбет Саландер и възможното участие – в това Тощен Едклинт отказваше да повярва – в убийството на Александър Залаченко.

Каша, в която Едклинт нямаше никакво желание да се забърква. Но за съжаление точно това стана в мига, в който Драган Армански го покани на вечеря.

Въпросът, на който трябваше да се отговори, бе как да се справи със ситуацията. Формално отговорът беше прост. Ако разказът на Армански бе верен, то поне на Лисбет Саландер ѝ бе отнета всяка възможност да упражнява конституционните си права на гражданска свобода и справедливост. От конституционна гледна точка имаше основателни подозрения, че важни политически органи или власти са взели решения, по които трябваше да се произнесе Отделът за защита на конституцията. Тощен Едклинт беше полицай с широки познания за престъпленията и затова бе длъжен да сезира прокуратурата. Но неофициално отговорът далеч не беше толкова прост. Беше, меко казано, сложен.

КРИМИНАЛЕН ИНСПЕКТОР МОНИКА ФИГЕРУЛА въпреки необичайното си име бе родена в Даларна в шведски род, чиито корени стигаха най-малко до времето на Густаф Васа[23]. Беше жена, на която хората обикновено обръщат внимание. Което се дължеше на няколко неща. Бе на 36 години, синеока и висока цели 184 сантиметра. Носеше късо подстригана, естествено къдрава и с цвят на ръж коса. Изглеждаше добре и се обличаше по начин, който смяташе, че я прави привлекателна.

И бе изключително добре тренирана.

Последното идваше от това, че спортуваше още като тийнейджърка и се квалифицира в шведския олимпийски отбор на седемнайсетгодишна възраст. Оттогава бе спряла да спортува, но тренираше пет вечери в седмицата във фитнес зала. От толкова тренировки ендорфините ѝ функционираха като наркотик. Тя бягаше, вдигаше тежести, играеше тенис, тренираше карате и освен това от около десет години практикуваше бодибилдинг. Този краен вариант на телесно разхубавяване бе понамалила от две години, когато се отдаде на вдигане на тежести по два часа дневно. Сега правеше това по малко всеки ден, но тренираното ѝ тяло бе доста мускулесто и злобни колеги я наричаха „господин Фигерула“. Когато носеше тениски или летни рокли без ръкави, никой не можеше да не забележи бицепсите и раменете ѝ.

Нещо, което освен тялото ѝ смущаваше много от колегите ѝ, бе, че тя не беше просто едно pretty face[24] . Бе завършила гимназия с най-високи оценки, изучи се за полицай още на 20 години и след това служи девет години в полицията в Упсала, като в свободното си време учеше право. За развлечение взе изпит и по управленски науки. Нямаше никакви проблеми в усвояването на знания и анализа им. Рядко четеше криминалета или друга разсейваща литература. Вместо това с интерес се заравяше в най-различни науки – от международно право до история на античността.

В полицията, след като я издигнаха от външен патрул в криминален инспектор, което си бе чиста загуба за сигурността по улиците на Упсала, работи най-напред в отдел „Убийства“, после в Отдела по икономическата престъпност. През 2001-ва се премести в Стокхолм. Най-напред работеше в контраразузнаването, но почти веднага бе изтеглена в Отдела за защита на конституцията от Тощен Едклинт, който случайно познаваше баща ѝ и бе следил кариерата ѝ през годините.

Когато след известно размишление Едклинт най-после реши, че трябва да реагира на информацията, получена от Драган Армански, той вдигна слушалката и повика Моника Фигерула в стаята си. Тя бе работила по-малко от три години в неговия отдел, което означаваше, че е по-скоро редови полицай, отколкото воин зад бюро.

Днес бе облечена в прилепнали джинси, тюркоазени сандали с малък ток и морскосиньо сако.