Deo - Microsoft Word - Drebnio_Volen_Narod.doc

правеше по-малко фантастична. А като бонус даже нямаше нужда да я

гледаш през каквато и да е каменна арка. Можеше да я видиш практически

от всякъде .

Освен дето...

... нещо не беше наред. Тифани мина под арката няколко пъти и все

още не беше сигурна. Тя разпери пръсти на ръка разстояние от лицето си

опитвайки се да измери колко високо над хоризонта е слънцето.

И тогава видя една лястовица, подгонила муха, и един вираж я заведе

зад камъните.

Ефектът беше ... странен и почти разстройващ. Птичката прелетя зад

камъта и очите на Тифани тъкмо да проследят полета и ... но лястовицата я

нямаше. Трябваше да се появи, а я нямаше. А после изникна хем вътре в

отвора, хем и от другата страна едновременно.

Все едно някой ти беше извадил очите и разменил местата им.

Гледай за място дето времето не си пасва...

- Светът който се вижда през отвора закъснява поне с една секунда

от този тук, – обяви Тифани, стараейки се да звучи колкото се може по-

уверена – Мисл... Сигурна съм , че това е входът.

Нак Мак Фийгълите засвиркаха възторжено и запляскаха и се

втурнаха към нея през торфището.

- Леле, ми то беше велико туй твойто четмо! – поздрави я Роб

Секигоопрай – Я не сфанах нито дума!

- Епа да, оно требе да е могъща реч, щом не мо’ем да вденем за к’во

по гяволите иде реч! – отбеляза друго едно пиктси.

- Ей, определено го имаш ти келдинлъко у тебе, гос’жа, – каза и Не-

толкоз-голем-като-средно-голем-Джок-но-по-голем-от-дребен-Джок-Джок.

- Епа да! – обади се и Прост Уили – Направо ни утепа га ги зърна

бонбонките, ма ич не се издаде! Ние си мислехме дека онуй зеленото нема

да го видиш!

Останалите пиктсита спряха да ликуват и го изгледаха.

- Сега па що рекох? Рекох ли нещо? – сепна се той.

Тифани клюмна:

- Значи вие всички знаехте прохода, нали?

- Епа да, – призна Роб Секигоопрай – Ми ние тея работи си ги

отбираме. Ми ние едно време, найш ли, живехме у земята на Кралицата, ма

се разбунтувахме срещу злото й царуване и...

- И га сторихме туй и она ни изрита на основание оти целото време

бехме фиркани и крадвахме и се тепахме, – допълни Прост Уили.

- Ма ич не беше тъй! – изрева Роб Секигоопрай.

- А вие искахте да видите, аз мога ли да го намеря пътя, а? – побърза

да попита Тифани преди да е започнал бой.

- Епа да. И убаво се оправи, моме.

Тифани поклати глава:

- Не, не се оправих. Това не беше истинска магия. Не я мога аз нея.

Аз само гледах кое как е и схванах как е цаката. Всъщност това беше

измама.

Пиктситата се спогледаха.

- Убава работа, – каза и Роб Секигоопрай – Че що е магия бре? Да

махаш с клечка и да речеш неколко дребни вълшебни думи ли? Епа требе

ли му акъл за туй? Ма да ги гледаш нещата, ма верно да ги гледаш и да му

фанеш цаката, е на туй му викам аз истинска дарба.

- Епа верно си е, – присъедини се за изненада на Тифани и Уилям

гонагъла – Ти си ги ползва очите и си я ползва чутурата. Е туй е дето я

върши истинската бабаяга. А баенето оно е за парлама.

- О, – ободри се Тифани – Наистина ли? Е добре тогава... ето я

нашата врата, хора!

- Право думаш, – рече Роб Секигоопрай – Епа сега ни води през нея.

Тифани се поколеба и после помисли: Усещам се как мисля.

Наблюдавам се как мисля. И какво мисля? Ето какво мисля: Вече съм

минавала под този свод и нищо не се получи.

Да, но тогава не гледах. Нито пък мислих. Не и както трябва.

Светът, който виждам през арката всъщност не е истински. Само

изглежда като че ли е. Това е нещо като ... вълшебна картинка, поставена

тук за да маскира входа. И ако не внимаваш ще си влезеш и излезеш без да

се усетиш.

Аха...

Тя мина през арката. Нищо не се случи. Нак Мак Фийгълите чинно я

гледаха.

Та-ка , помисли си тя. Пак се оставих на това нещо да ме излъже, а…?

Тя застана точно пред камъните, изпъна ръце настрани и затвори

очи. Много бавно пристъпи напред...

Нещо изпращя под ботушите и, но тя не си отвори очите докато не

престана да усеща камъните до себе си. Когато ги отвори...

... пред нея се разгърна черно-бял пейзаж.

Глава 8

Страната на зимата

- Епа да, има си го она Първото Зрение, което си е верно, верно си е,

– чу се някъде зад гърба на Тифани гласът на Уилям, докато тя се

оглеждаше в света на Кралицата – Виде она онуй дето си го има наистина .

Снегът се простираше околовръст под едно такова мръсно-бяло небе, все едно че Тифани беше влязла в топка за пинг-понг. Само пръснатите тук