Deo - Microsoft Word - Drebnio_Volen_Narod.doc

- Един доста недохранен плужек.

- Казах, че те искат да се оженят за мен!

- Е и?

- Как така “е и”? Ами че ... Само си помисли!

- Е, да де, тая работа с височината, – призна жабокът – Сега

разликата може и да не изглежда голяма, обаче когато ти се източиш на

метър и седемдесет, той ще си остане на не повече от петнайсет

сантиметра и...

- Я не ми се присмивай! Аз съм келда!

- Но разбира се, там е цялата работа, нали, – възкликна жабокът – Що

се отнася до тях, те си имат правила. Новата келда се омъжва за войн по

неин избор и се заселва при клана и ражда купища Фийгъли. Би било

страшно оскърбление да им откажеш...

- Няма да се омъжвам за фийгъл! Не мога да раждам стотици дечица!

Кажи ми какво да правя!

- Аз ли? Да казвам на келдата какво да прави? Не, не бих посмял, –

нацупи се жабокът – И не ми харесва да ми крещиш. Дори и жабите си

имат, знаеш ли, своята гордост.

И той пак се скри в шумата.

Тифани си пое дълбоко въздух за да изкрещи и после си затвори

устата.

Старата келда трябва да е знаела за всичко това, помисли си тя. Така

че... тя трябва да е решила, че ще се справя. Цялата работа е в правилата и

те сами не знаят как да се оправят с тях. Нито един от тях не иска да се

жени за голямо момиче като нея, макар че никой от тях не би признал това.

Всичко опираше до правилата.

Трябва да има начин да се заобиколят. Трябва да има. Но тя трябва

да си избере съпруг и да назначи ден за сватбата. Тъй и бяха казали те.

За момент тя се загледа в трънака. И си помисли: Хъм.

После се вмъкна обратно в дупката.

Пиктситата я чакаха като на тръни, всички уплашени брадати лица

до едно втренчени в нейното.

- Аз избирам теб , Роб Секигоопрай, – обяви тя.

Лицето на Роб се превърна в маска на ужаса. Чу го да промърмори с

тънък глас: “Ох кривънци!”

- Но разбира се на булката и се пада да определи деня, нали? –

продължи тя бодро – Всеки го знае.

- Епа да, – измънка Роб Секигоопрай – Верно си е, такъв си е

обичайо.

- Тогава ей сега ще го определя, – Тифани си пое дълбоко дъх и

започна – На края на света има голяма грамадна планина цялата от гранит, висока една миля. И веднъж годишно едно малко птиче кацва на канарата

и чисти човката си в нея. Та когато от бършенето на човката на птичето

планината се изтрие до песъчинка ... това ще е денят, когато аз ще се

омъжа за теб, Роб Секигоопрай Фийгъл!

Ужасът на лицето на Роб Секигоопрай премина в неприкрита паника, но скоро той се замисли и после, много бавно, полека-лека, се захили.

- Епа да, убаво си е намислено, – рече той без да бърза – Нема що да

го припираме.

- Именно, – подтвърди Тифани.

- Па и тъй че си имаме време да я уредим тая работа с поканите за

гости, – подхвана пиктсито.

- Точно така.

- Па и оная работа с булчинската рокля и китките цветенца и таквоз,

– продължи Роб развеселявайки се все повече с всяка секунда – Таквиз

работи мо’е, найш ли, да отнемат цела вечност.

- О, да, – съгласи се Тифани.

- Ма она си каза право не! – избухна Фиона – На пилецо че му

требват милиони години да...

- Она каза епа да! – изкрещя Роб Секигоопрай – Сите я чухте, бе

момци! И ден ми нарече! Ей ти ги на правилата!

- Па и за планината нема проблема, – намеси се Прост Уили, все още

държейки цветята – Ти само ни речи дека е она, па ми се чини дека ситното

пиле че има да се чуди дека...

- Не ма, требе да си е ситното пиле! – извика отчаяно Роб

Секигоопрай – Сфанахте ли ма? Ситното пиле! Секи дето не е сфанал, че

ми сфане ботушо! А некои от нас требе да одят да гепят дребното лапе от

неено 'Личество! – той изтегли меча си и го размаха над главата си – Кой

че оди с мене?

Това изглежда подейства. Нак Мак Фийгъл обичаха ясно

поставените цели. Стотици мечове и бойни брадви, а в случая с Прост

Уили и един наръч изпокъсани цветя, се издигнаха във въздуха и бойният

вик на Нак Мак Фийгъл отекна в пещерата. Времето нужно на едно пиктси

за преминаване от нормално в бясно войнствено състояние е толкова

малко, че може да се мери само с най-малкия часовник.

Само дето, понеже пиктситата са крайни индивидуалисти, всеки си

имаше свой си боен вик и Тифани можа да различи само няколко в общата

глъч:

- Могат да ни земат живото, ма не могат ни земат гащите!

- Фрас-прас и паричките си отидоха!

- Ти си фана високио път, па я ти фанах кесията!

- Накрая че остане само един клан!