Deo - Microsoft Word - Drebnio_Volen_Narod.doc

- Гепихме си торба чай от един търговец, дето си нанкаше на пътьо, –

обясни Роб Секигоопрай – Бива си го, нал’ тъй? – И той приглади косата

си с мокри ръце.

Чашата на Тифани спря на половината път до устата и. Може би

пиктситата не осъзнаваха колко гръмко си шепнеха, защото разговорът се

водеше току до ухото и.

- Леле, че си е големка она, без да кажем нищо против нея.

- Епа да, ма една келда требе да си е големка, оти нал’ найш требе да

има много дечица.

- Епа верно си е, убаво нещо е голема мома, ма ха земе момъко да я

гушне, че требе да бележи с тебешир доде е стигнал предишнио ден.

- И е бая млада.

- Ми нема що да има бебета още отсега. Или мо’e да има по мънечко

наведнъж, си викам я. Не повечко от десет на един път, а момци?

- Кривънци, момци, що ми думате бе? Она че си го избере Роб

Секигоопрай, не друг. Оттука мо’еш ги чуй на големио човек горките

мартенки как тракат!

Тифани беше израсла в чифлик. Всякакви приказки, че бебетата ги

донасяли щъркели или ги намирали под храстите, не траеха дълго на село, особено ако кравата имаше някое мъчно отелване посред нощ. А тя

помагаше и при агнене, където мънички ръчички бяха от голяма полза при

трудни случаи. Знаеше и за какво се връзва червен тебешир на коремите на

овните и защо овците с червено на гърба се знае че ще стават майки

напролет. Учудващо е колко много може да научи едно тихо и

наблюдателно дете, в това число неща, които хората си мислеха, че и било

рано да знае.

В другия край на залата тя зърна Фиона, която се усмихваше по

начин не предвещаващ нищо добро.

- Какво става тук, Роб Секигоопрай? – попита тя подбирайки

внимателно думите.

- Епа оно е... правилата на клано, нал’ найш, – замънка фийгълът –

Ми ти си ни новата келда и, тъй де, значи че требе да те питаме, видиш ли, не че си мислиме нещо такова, ма, требе да те питаме мън мън мън.

И той заотстъпва припряно.

- Нещо не го схванах това, – каза Тифани.

- Ми найш ли, ми ние добре се лъснахме, – подхвана все тъй

издалече Роб Секигоопрай – А некои момци направо си се изкъпаха у

роснио гьол, нищо че още е само май месец, а пък Голем Йън си изми

подмишниците за първи път у живото си, а Прост Уили ти е накъсал китка

убави цветенца.

Прост Уили излезе напред, потейки се от гордост и смущение и

протегна към нея споменатата китка. Някога това вероятно са били убави

цветенца, но той беше схванал малко превратно идеята за късане на цветя.

Разнищени парчета от стъбла, листа и цветчета стърчаха от всички страни

на юмрука му.

- Колко мило, – промълви Тифани, сръбвайки си още една глътка

чай.

- Убаво, убаво, – продължи Роб Секигоопрай бършейки си лицето –

Та ти не би ли ни услужила па да ни ка’еш мън мън мън…

- Они сакат да те питат, за кого от тех че се омъжиш, – намеси се с

ясен глас Фиона – Туй са правилата. Ти требе да избираш или да се

откажеш от келдуването. Ти требе да си избереш мъжо и ден да наречеш.

- Епа да, – подтвърди Роб Секигоопрай без да я поглежда.

Тифани беше хванала чашата съвършено неподвижно, но само

защото в момента не можеше да помръдне нито един мускул. Мислите и

бушуваха: Олеле! Това не може да ми се случи на мен! Не мога... Той не би

могъл... Ние не бихме могли... Та те дори не са... Това е просто смешно! Да

бягам!

Но тя осъзнаваше, че от сенките я гледат стотици разтревожени лица.

Ще е много важно, как ще се оправиш с това - каза и Вторият Акъл.

Всички те наблюдават. И Фиона много иска да те види как ще постъпиш.

Наистина не би трябвало да изпитваш вражда към момиче четири лакътя

по-ниско от теб, но ти изпитваш точно вражда.

- Е, това беше много неочаквано, – каза тя насилвайки се да се

усмихне – Голяма чест, разбира се.

- Епа да, верно си е, – измърмори Роб Секигоопрай свел очи към

пода.

- И сте толкова много, че няма да е лесно да избера, – продължи

Тифани с усмивка.

А Втория Акъл и каза: И той също не е доволен от тая работа!

- Епа ич нема да е леко, – подтвърди Роб Секигоопрай.

- Иска ми се само да подишам малко свеж въздух докато мисля, –

завърши Тифани и не позволи на усмивката си да увехне чак докато не

излезе от могилата.

Приведе се и погледът и обходи листата на игликата.

- Жабок! – извика тя.

Той изпълзя дъвчейки нещо и каза:

- Мм?

- Те искат да се оженят за мен!

- Ммм фхм пшм мм?

- Какво ядеш?

Жабокът преглътна: