Deo - Microsoft Word - Drebnio_Volen_Narod.doc

неща като Псетата на Мрака и Конника без Глава. Тези сънища бяха ... по-

реални. Кралицата можеше да взема сънища и да ги прави ... по-

веществени. Можеш да влезеш в такъв сън и да си погинеш. В него не се

събуждаш точно преди чудовищата да те настигнат...

Хората на Кралицата вземаха не само храна. Те вземаха и хора...

- ... като свирачи, – разказваше Уилям гонагълът – Феите, найш ли, свирнята не я могат. Она че си крадне чиляко зарад свирнята му.

- И деца взима, – добави мрачно Тифани.

- Епа да. Твойто дребно братче не е първио, – подтвърди Роб

Секигоопрай – Там, найш ли, нема много смех и забава. А она си мисли

дека е добра с лапетиите.

- Старата келда каза, че тя няма да му стори лошо, – каза Тифани –

Това е вярно, нали?

Нак Мак Фийгълите може да се четат като книга. И то като голяма

книга със съвсем малко едри букви и много шарени картинки на

Кученцето Шаро и Голямата Червена Топка. Каквото и да си мислеха, то

веднага се изписваше по лицата им, а сега на всичките се беше изписало: Кривънци, а дано не попита она за онуй дето нечеме да и кажеме...

- Това вярно ли е? – настоя тя.

- Епа да, – каза бавно Роб Секигоопрай – Она нема да те лъже.

Кралицата че се помъчи да е добра с него, ма не ‘най она как да бъде

добра. Ми елф си е она. Тех ич не ги бива да мислят за другите ора.

- Какво ще стане с него, ако не го върна?

Пиктситата отново я погледнаха сякаш казваха: Зор че видиме както

тръгна...

- Попитах , какво... – повтори тя.

- Смеем да твърррдим, она че си го върне като си мине вррреме, –

каза Уилям – И он нема да остарррее нито с година. Там нищо си нема

възраст. Нищо не расне. Ма ич нищо.

- Така че той ще е наред, нали?

От гърлото на Роб се чу хъхрене. Като че ли гласът му се опитваше

да каже “Епа да”, но мозъкът му се противеше, защото знаеше, че

отговорът е “Епа не”.

- Кажете ми каквото не ми казвате, – нареди им Тифани.

Пръв се обади Прост Уили:

- Епа много неща има. Да речем оловото се топи га го нагрееш на...

- Времето тече се по-бавно га навлезеш у тоя свет, – намеси се

припряно Роб Секигоопрай – Години си минаат като дни. На Кралицата че

и писне от ситното лапе след некой друг месец. Ма тукашни месеци, найш

ли, дето времето е бавно и тежко. Обаче га си се върне он у смъртнио свет, ти че си бабушкера, или па мо’е да си веч умрела. Тъй че ако си имаш

дечица, по-добре им речи да гледат за лепкав бебешор да слазя от ридо и

да зяе за бонбонки, щото он мо’е да е технио Чичо Уентуърт. Ма туй мо’е

и да не е най-лошото. Живото у сънищата за твърде дълго прави чиляко да

изперкуляса, и нема да може истински да се събуди докрай нито па пак да

я сфаща реалността както си требе.

Тифани го зяпна.

- И друг път е ставало тъй, – рече Уилям.

- Аз ще го върна, – каза тихо Тифани.

- Не сме се и съмневали, – каза Роб Секигоопрай – И дето и да идеш, ние че додеме с теб. Нак Мак Фигал от нищо се не плашат!

Последваха бодри викове, но на Тифани и се стори, че сините сенки

ги засмукваха.

- Епа да, от нищо освен от адвокати ммфф ммфф, – опита се да каже

Прост Уили преди Роб да успее да му запуши устата.

Тифани пак тръгна по дирите от копита.

Снегът хрущеше зловещо под стъпките и.

Тя навлезе малко в гората гледайки как дърветата стават по-

правдоподобни като ги наближаваше. После се огледа.

Всичките Нак Мак Фийгъли се промъкваха след нея. Роб

Секигоопрай и кимна окуражително. Стъпките и бяха стопили снега и

отдолу се подаваше трева.

Дърветата започнаха да я дразнят. Начинът по който нещата се

променяха беше по-плашещ от каквито и да е чудовища. Чудовището

можеш да го удариш, но не можеш да удариш гората. А на нея и се искаше

да удари нещо .

Тя спря и отмете снега от основата на едно дърво и, само за малко, отдолу нямаше нищо освен сивота. Но докато тя гледаше, там също

изникна кора. И си остана така, правейки се, че винаги си е била там.

Това беше по-обезпокоително дори от Псетата на Мрака. Та те бяха

само чудовища. Можеше да ги биеш. А това беше ... страшно...

И отново и дойде вторият акъл. Тя усещаше как страхът и се надига в

нея, как коремът и се присви и залюти, как ръцете и се изпотиха. Но тя не

беше ... включена в това. Тя се наблюдаваше как се страхува, което

значеше, че имаше част от нея, а именно наблюдаващата част, която не

беше изплашена.

Белята беше, че тази част я носеха крака, които си бяха. Тази част