Deo - Microsoft Word - Drebnio_Volen_Narod.doc

- Брей, она ме не обърна на бръбиняк! – ухили се щастливо Прост

Уили на останалите пиктсита – Леле, момци, я говорих с бабаягата и она

ме не погледна накриво! Она ми се усмихна бре! – той грейна към Тифани

и продължи – Ма найш ли, гос’жа, дека обърнеш ли наопаки картинката на

тютюнецо, на моряко капата и ухото му че станат на мома ич без ммхф

ммхф…

- Мале, ма как стана, че я пак без да искам насмалко да те удушим

бе? – намеси се Роб Секигоопрай още веднъж запушвайки устата на Уили.

Тифани тъкмо да си отвори нейната уста, но спря, когато ушите и

изтръпнаха. На тавана на пещерата няколко прилепа се сепнаха и

панически изхвърчаха през димния отвор.

Няколко Фийгъла се суетяха край далечния край на залата. Нещо, което на Тифани и изглеждаше като странен кръгъл камък, беше

изтъркаляно настрани и се видя голяма дупка.

Сега ушите и направо зазвънтяха и се почувства като че нещо изтича

от тях. Фийгълите се построиха в две редици оставяйки коридор към

дупката.

Тифани леко побутна жабока и прошепна:

- Ще искам ли да знам, какво е бръбиняк?

- Това е мравка.

- О? Това е ... малко изненадващо. А този пищящ звук?

- Аз съм жаба. Не сме много по чуването. Но звукът вероятно е от

него.

Един Фийгъл излизаше от дупката, от която, сега когато очите на

Тифани привикнаха към полумрака, се виждаше слабо златисто сияние.

Косата на новия Фийгъл не беше червена, а бяла и той беше висок за

пиктси и кльощав като вейка. Носеше някаква дебела кожена торба

отрупана с тръби.

- Ето това е гледка, която надали са преживели мнозина човеци, –

обади се жабокът – Та той свири на миша гайда!

- Ушите ми пропищяха от нея! – Тифани се опитваше да не забелязва

двете малки ушички на самата гайда.

- От високата честота е, – обясни жабокът – Фийгълското ухо, разбира се, чува различно от човешкото. А той очевидно е техният боен

поет.

- Имаш предвид, че съчинява героични балади за прочути битки ли?

- Не, не. Той рецитира стихове, които да плашат врага. Помниш ли, колко са важни за Нак Мак Фийгъл думите? Та значи, като зарецитира

нещо един добре обучен гонагъл, ушите на враговете се пръсват. О, изглежда те са готови да те приемат...

И действително Роб Секигоопрай учтиво чукаше по ботуша на

Тифани.

- Келдата ни сака да те види, гос’жа – обяви той.

Гайдарят беше спрял да свири и застана почтително до дупката.

Тифани усещаше втренчените в нея стотили малки очи.

- Специалното Средство за Овчи Натривки, – прошепна и жабокът.

- Моля?

- Вземи го, – настоя жабокът – Отличен дар ще излезе от него!

Пиктситата внимателно я наблюдаваха, докато тя отново легна по

корем и пропълзя през дупката зад камъка, мъкнейки и жабока. Като

приближи, забеляза, че това, което и се беше струвало камък, беше стар

кръгъл щит, позеленял от вековете. Дупката беше достатъчно голяма за да

мине тя, но все пак се наложи да остави краката си отвън, защото в

помещението нямаше достатъчно място. Едната от причините беше

леглото, колкото и малко да беше, в което лежеше келдата. Другата

причина беше, че това, което най-вече запълваше стаята, натрупано покрай

стените и въргалящо се по пода, беше злато.

Глава 7

Първото Зрение и Вторият Акъл

Блик, блещукане, блясък, лъсване...

Тифани често беше размишлявала за думите през дългите часове

докато биеше маслото. “Ономатопоея”, както тя беше разбрала от речника, означаваше думи звучащи като звука издаван от нещото, като например

думата “кукумявка”. Тя обаче си мислеше, че би трябвало да има и дума за

“дума, звучаща като звука, който нещото би издало, ако нещото изобщо би

издавало някакъв звук, доколкото то всъщност не издава никакви звуци, но

ако ги беше издавало, щеше да звучи така”.

Например блик . Ако светлината беше издавала звук като се отрази от

далечен прозорец, тя щеше да каже “блик!”. А светлината от пайетите, всичките звънтящи ведно малки бликове, ще казва нещо като “блещук-

блещук”. “Бляс” ще е чистият ясен звук отразен от нещо, което ще си сияе

цял ден. А “лъс” ще е мекият, почти мазен звук на нещо богато и пищно.

В малката пещера ги имаше всичките накуп. Имаше само една

миришеща на овча лой свещ, но светлината бликаше, блещукаше, блестеше и лъскаше по златните купи навсякъде околовръст, така че

единственото малко пламъче изпълваше въздуха със светлина, която дори