Deo - Microsoft Word - Drebnio_Volen_Narod.doc

ботуши с вълнена подплънка и да е газила с тях по хълмовете докато

суграшицата я бие като с игли. С тази рокля тя никога не ще се е

опитвала да измъкне овен заплел рогата си в трънака. Това не беше

овчарка, която да издържи седем часа наравно срещу шампиона по

стригане, овца след овца, докато въздухът не побелее от вълна и не

посинее от попържни и докато шампионът не се предаде, защото не

можеше

да

попържа

овцете

като

Баба

Болежкова.

Никое

самоуважаващо се куче не би стояло “там” или вървяло “редом” заради

някакво ухилено момиченце с дисаги напъхани в гащите. Беше много

красива, но да я наречеш пастирка си беше чисто издевателство и който

я беше направил вероятно никога не беше виждал овца отблизо.

Какво ли си е мислела за нея Баба Болежкова? Тифани си нямаше на

представа. Баба изглеждаше щастлива, защото на бабите им беше

работа да изглеждат щастливи, когато внучетата им подаряват разни

неща. Тя постави статуетката на Полицата и взе Тифани в скута си и я

нарече “моята малка джигит”, малко насилено както когато се

опитваше да прилича на баба.

В редките случаи, когато Баба слизаше до чифлика, Тифани и се

случваше да я види да взема статуетката и да се загледа в нея. Но видеше

ли, че Тифани я гледа, тя ще я върне бързо на мястото й и ще се

престори, че е посегнала към книгата за овце.

Може би, мислеше си с горчивина Тифани, старицата го е

възприемала като своего рода обида. Може би си е помислила, че така и

се посочва, как би трябвало да изглежда една овчарка. Че тя не би

трябвало да е старица с кална рокля и големи ботуши, с вехт чувал около

раменете да я пази от дъжда. Че пастирката трябвало да сияе като

звездна нощ. Тифани нямаше предвид това, всъщност изобщо нищо

нямаше предвид, но може би подаръкът казваше на Баба, че нещо у нея ...

не е наред.

А после, няколко месеца след като Баба умря, в следващите години

всичко тръгна на зле. Уентуърт се роди и синът на Барона изчезна и

после дойде онази страшна зима, когато госпожа Снапърли умря в снега.

Статуетката все така не даваше мира на Тифани. Тя не можеше

да говори за това с никого, защото всички бяха заети или пък не ги

интересуваше. Всички бяха на ръба. Щяха да кажат, че да се тревожиш

за някаква си глупава статуетка е ... ами глупаво.

На няколко пъти тя замисляше дали да не строши пастирката, но

не стори това, защото хората щяха да забележат.

Сега, разбира се, тя не би дала нещо толкова неправилно на Баба

Болежкова. Сега тя беше порастнала.

Спомняше си, че понякога, като поглеждаше статуетката, старицата се усмихваше някак си странно. Ех, само да беше казала нещо.

Но Баба обичаше мълчанието.

А сега излизаше, че тя се била сприятелила с купища малки сини

човечета, които ходеха по ридовете и наглеждаха овцете, защото и те я

харесваха. Тифани примигна.

В тая работа все пак имаше някакъв смисъл. Мъжете оставяха

тютюна в памет на Баба Болежкова. И пак в памет на Баба Болежкова Нак

Мак Фийгълите наглеждаха овцете. Всичко работеше, макар че нямаше

магия. Само дето Баба я нямаше.

- Прост Уили? – попита тя взирайки се строго в борещото се за

глътка въздух пиктси и опитвайки се да не заплаче.

- Ммхф?

- Вярно ли е това, което ми каза Роб Секигоопрай?

- Ммхф! – веждите на Прост Уили бясно заподскачаха.

- Господин Фийгъл, бихте ли отдръпнали, ако обичате, ръката си от

устата му, – каза тогава Тифани.

Прост Уили беше освободен. Роб Секигоопрай изглеждаше

разтревожен, но Прост Уили беше направо изпаднал в ням ужас. Той си

свали капата и я държеше пред себе си като някакъв щит.

- Е, Прост Уили, вярно ли е? – пак попита Тифани.

- Олеле, вай вай ...

- Отговори ми с да или... с епа да или епа не, ако обичаш.

- Епа да! Верно си е! Олеле, вай вай вай... – занарежда Прост Уили.

- Добре, благодаря ти, – въздъхна Тифани докато се опитваше с

мигане да спре сълзите си – Всичко си е както трябва. Разбирам.

Фийгълите я поглеждаха предпазливо.

- И нема ли да гаднееш зарад тая работа? – поинтересува се накрая

Роб Сеикгоопрай.

- Не. Всичко... си работи.

И в пещерата отекна ехото от стотици въздишки на облекчение.