Deo - Microsoft Word - Drebnio_Volen_Narod.doc

– намери още едно възражение Фиона.

- Не виждам защо не, ако ми се обясни, – не се съгласи Тифани.

- Не видиш ли, а? – сопна и се Фиона – Леле, оно че стане върло

интересно .

- А я си спомням що ми викаше за теб Сара Болежкова, – намеси се

келдата – Рече она дека си странно лапе, дето се гледа и слуша. Рече она

дека ти е пълна чутурата с думи, дето на глас ги не казуеш. Чудеше се она

що че излезе от теб. Комай е баш време дошло да научиш, а?

Съзнавайки, че Фиона я гледа и може би тъкмо защото Фиона я

гледаше, Тифани наплюнчи палеца си и внимателно го опря в малкото

палче на келдата.

- Е, свърши се, – рече келдата.

Изведнъж тя се отпусна по гръб на леглото и като че се спаружи. По

лицето и се появиха нови бръчки.

- Никой че не каже дека съм си оста’ила момците без да има кой да

ги гледа, – промълви тя – Е сега и я можем да се върнем у Последнио Свет.

Тиффан е келда отсега, чуеш ли, Фиона. У нейната къща ти че правиш

каквото она нареди.

Фиона погледна в краката си. Тифани я виждаше колко е ядосана.

Келдата клюмна. Махна с ръка на Тифани да се приближи и й каза с

отпаднал глас:

- Е туй-то. Свърши се. А сега и мойта част от договора. Чуй са.

Издири го... местото дека времето не пасва. Там го пътьо. Че ти блесне

право у очи. Земи си го братчето та да олекне на майка ти на сърцето, па и

за твойта глава...

Гласът и пресекна и Фиона се завтече към леглото.

Келдата изсумтя.

Отвори си едното око.

- Не още, – промълви тя на Фиона и продължи с по-силен глас –

Подушвам ли я мънечката глътчица от Специалното Средство за Овчи

Натривки, или да? А, Келда?

Тифани в първия момент не разбра, но после продума сепнато:

- О, мен ли питаш? О. Да. Ъ... ето...

Келдата отново се помъчи да се изправи.

- Най-убавото нещо правено от човеци, – каза тя – Я само че сръбнем

мъ-ънечка глътка, бе Фиона.

- От него ти поникват косми на гърдите, – предупреди я Тифани.

- Убаво де, за глътка от Специалното Средство на Сара Болежкова че

изтърпим я некой кичур, – настоя старата келда, взе от Фиона една чаша

колкото напръстник и я вдигна приканващо.

- Ич не мислим дека че е добре за теб, бе мале, – възрази Фиона.

- Тоя път я че отсъдим, – не се съгласи келдата – Молим те за една

глътчица преди да си идем, Келда Тиффан.

Тифани лекичко наведе шишето. Келдата ядосано разклати чашата и

каза:

- Ма я имах наум по-големка мънечка глътчица, бе Келда. Оти

келдата требе да има щедро сърце.

Тя отпи повече от глътчица, но не чак колкото юнашка глътка.

- Брей, бая време мина без да съм опитвала я тая попара, – каза тя –

Ей, посръбвааме си ние с твойта баба по некоя глътка пред огиньо у

мразовити нощи...

Тифани видя ясно в ума си как Баба Болежкова и тази мъничка

дебела жена седят пред тумбестата печка в колибата на колела докато

овцете преживят под звездите.

- А, ти мо’еш го види, – забеляза келдата – Я усещам погледо ти по

мен. Оно е работа на Първото Зрение.

После тя остави чашата и каза:

- Фиона, ха иди доведи Роб Секигоопрай и Уилям гонагъла18.

- Големанката е запречила отворо, – нацупи се Фиона.

- Чини ми се, дека се че намериш как да се промъкнеш, – каза и

старата келда с такъв един спокоен глас, който намекваше, че ако хората

не го послушат, ще последва гърмовен глас.

И Фиона се промъкна хвърляйки неприязнен поглед към Тифани.

- Найш ли некой да гледа пчели? – попита келдата. Когато Тифани

кимна, старицата продължи:

- Тогаз че разбереш оти си немаме много щерки. Не мо’е да има две

царици у един кошер, оти иначе че има голем тупаник. Фиона требе да си

земе неколцина пазачи и да подири клан, дето си чека келда. Тъй е по

нашенски. Она обаче си мисли, дека и иначе мо’е, както момите понекога

си мислят. Внимавай с нея.

Тифани долови движение и Роб Секигоопрай и бардът влязоха в

стаята. Дочу се още тропот и шъткане. Отвън се оформяше и неофициална

публика.

Когато шумът донякъде се поуталожи старата келда каза:

- Не е на убаво за един клан дори за час да остане без келда да го

нагледуе. Та дорде доде некоя нова келда, Тиффан че е вашта келда.

Около и зад Тифани се надигна мърморене. Старата келда се обърна

към гонагъла Уилям:

- Права ли съм я, дека туй е било и по-рано?

- Епа да. Дор до два пъти, тъй викат песните, – отвърна Уилям. После

се намръщи и добави: – Мо’е да се ка’e три пъти, броим ли и кога

кралицата бе …