Дан Браун - Ад

Пет следобед. Тогава затваряха.

— Aumenti la velocita* — нареди Марта, наведе се напред и се взря в екрана. Охранителят пусна записа по-бързо… и изведнъж някъде около 10 вечерта светлините в музея отново грейнаха.

Охранителят върна видеото на нормална скорост.

Миг по-късно се появи Марта Алварес. Следваше я Лангдън, с обичайното си сако от туид, изгладени спортни бежови панталони и мокасини. Дори часовникът му с Мики Маус проблясваше на ръката му изпод ръкава.

„Ето ме… преди да ме прострелят“.

Беше наистина притеснително да се гледа как прави неща, за които няма абсолютно никакъв спомен. „Бил съм тук… и съм видял посмъртната маска?“ Между онзи и този момент бе успял някак си да си загуби дрехите и часовника, както и дълги часове от живота си.

Записът продължаваше да се върти и двамата със Сиена се приближиха плътно зад Марта и охранителите, за да виждат по-добре. На видеото без звук се виждаше как Лангдън и Марта се доближават до витрината и се любуват на маската. Пред това време огромна сянка затъмни входа зад тях и в рамката ѝ се появи изключително дебел мъж, облечен с костюм. Носеше куфарче и едва мина през вратата. В сравнение с огромния му корем дори бременната Марта изглеждаше слабичка.

Лангдън го позна веднага. Игнацио.

— Това е Игнацио Бузони — прошепна той в ухото на Сиена. — Директорът на музея на катедралата. Познаваме се от няколко години. Но никога не съм чувал да му казват il Duomino.

— Подходящ прякор — отвърна тихо Сиена.

Преди години Лангдън бе консултирал Игнацио за произведения на изкуството и исторически факти, свързани с базиликата, за която той отговаряше, но посещението в Палацо Векио изглеждаше извън задълженията на директора на музея. Но пък освен че беше влиятелна фигура във флорентинските изкуствоведски кръгове, Игнацио Бузони бе почитател на Данте и го изучаваше обстойно.

Логичен източник на информация относно посмъртната маска на поета.

Лангдън отново се съсредоточи върху записа, на който сега се виждаше Марта: чакаше търпеливо до стената в дъното на коридорчето, докато двамата с Игнацио се бяха навели през загражденията, за да видят маската възможно най-отблизо. Разглеждаха я и разговаряха, минутите си течаха, а Марта дискретно си поглеждаше часовника зад гърбовете им.

На Лангдън му се искаше охранителният запис да има и звук. „За какво си говорим с Игнацио? Какво търсим?“

И тогава на екрана се видя как Лангдън прекрачва загражденията и се навежда над витрината. Лицето му бе само на сантиметри от стъклото. Марта веднага се намеси и очевидно му се скара, а Лангдън се извини и отстъпи назад.

— Извинявайте, че бях толкова строга — каза Марта и хвърли поглед през рамо към него. — Но както ви казах, витрината е старинна и изключително крехка. Собственикът на маската настоява да не пускаме хората да преминават загражденията. Позволява само на нашите служители да отварят шкафа в негово отсъствие.

Трябваше му малко време, за да осъзнае какво му казва. Собственикът на маската? Беше си мислил, че е собственост на музея.

Сиена изглеждаше също толкова изненадана.

— Значи маската не е на музея?

Марта поклати глава, без да откъсва очи от екрана.

— Богат спонсор предложи да я откупи от колекцията ни, но да я остави като постоянен експонат тук. Предложи цяло състояние и ние приехме.

— Почакай — каза Сиена. — Платил е за маската… и ви е позволил да я запазите?

— Често срещано споразумение — обясни ѝ Лангдън. — Филантропска покупка, начин спонсорите да предоставят големи помощи на музеите, без да ги регистрират като благотворителност.

— Този спонсор беше необикновен човек — каза Марта. — Гениален изследовател на Данте и в същото време малко… как да кажа… fanatico?

— Кой е той? — попита Сиена и в небрежния ѝ тон се прокрадна настойчивост.

— Кой ли? — Марта все така се взираше в екрана. — Може би наскоро сте прочели за него във вестниците. Швейцарският милиардер Бертран Зорбист.

Лангдън не се сети веднага, но Сиена го сграбчи за ръката и го стисна здраво, все едно бе видяла призрак.

— О, да… — Лицето ѝ бе бледо като платно. — Бертран Зорбист. Прочутият биохимик. Направил е цяло състояние от биологически патенти на младини. — Млъкна и преглътна с мъка. Наведе се и прошепна на Лангдън: — Зорбист в общи линии е откривателят на зародишната манипулация.

Лангдън нямаше представа какво е зародишна манипулация, но му звучеше зловещо, особено в светлината на последния порой образи, свързани с болести и смърт. Зачуди се дали Сиена знае толкова много за Зорбист защото е начетена в областта на медицината… или може би защото и двамата са били деца чудо. Дали гениите следяха работата на другите гении?