Дан Браун - Ад

Марта не отговори. Изглеждаше изумена и очевидно се опитваше да си представи защо Лангдън я е излъгал… и как така може да стои спокойно до нея и да я остави да изгледа записа, след като е знаел, че той ще го издаде.

„Нямах представа, че съм отворил витрината!“

— Робърт — прошепна Сиена. — Виж! Ти откри нещо! — Сиена все още бе приковала очи във видеото и се опитваше да намери отговори въпреки бедата, в която бяха изпаднали.

На екрана Лангдън държеше маската високо под светлината и вниманието му очевидно бе привлечено от нещо на задната ѝ част.

За част от секундата маската застана точно пред лицето на професора и мъртвите очи на Данте се изравниха с тези на Лангдън. Той си спомни изречението „Истината се вижда само през очите на смъртта“ и потръпна.

Нямаше представа какво е разглеждал на задната страна на маската, но на видеото се виждаше как споделя откритието си с Игнацио и дебелият мъж отскача назад, слага си очилата и поглежда отново… и отново. После заклати енергично глава и закрачи из коридорчето.

Изведнъж двамата вдигнаха очи. Личеше си, че са чули нещо в коридора, най-вероятно връщането на Марта от тоалетната. Лангдън бързо извади от джоба си голяма найлонова торба, сложи по-смъртната маска в нея и внимателно я подаде на Игнацио, който я прибра с очевидна неохота в куфарчето си. Лангдън бързо затвори вече празната витрина и двамата бързо тръгнаха по коридора, за да пресрещнат Марта, преди тя открие кражбата.

Вече и двамата охранители бяха насочили пистолетите си към Лангдън.

Марта се олюля, хвана се за масата и викна:

— Не разбирам! Вие с Игнацио Бузони сте откраднали по-смъртната маска на Данте!?

— Не! — продължи да настоява Лангдън. Опита се да блъфира. — Имахме разрешение от собственика да я изнесем за през нощта.

— Разрешение от собственика? — попита тя. — От Бертран Зорбист?

— Да! Господин Зорбист се съгласи да ни я предостави за изследване на резките на задната ѝ част! Срещнахме се с него вчера следобед!

Очите на Марта вече бълваха пламъци.

— Професоре, сигурна съм, че вчера следобед не сте се срещнали с Бертран Зорбист.

— Напротив, срещнахме се…

Сиена хвана Лангдън за ръката, за да го спре.

— Робърт… — Усмихна му се тъжно. — Преди шест дни Бертран Зорбист се хвърли от кулата на абатството само на няколко пресечки оттук.

* Увеличете скоростта (ит.) — Б. пр.

** Почакай! (ит.) — Б. пр.

*** Боже опази!… Какво правите? Защо? (ит.) — Б. пр.

42.

Вайента бе зарязала мотоциклета си от северната страна на Палацо Векио и вървеше пеша по Пиаца дела Синьория. Докато минаваше покрай статуите на Лоджа деи Ланци, нямаше как да не забележи, че всички композиции са различни вариации на една и съща тема: агресивна демонстрация на мъжката доминация над жените.

Отвличането на сабинянките.

Похищението на Поликсена.

Персей с отрязаната глава на Медуза.

„Просто прекрасно“, помисли Вайента и придърпа шапката си по ниско над очите. Продължи напред през сутрешната тълпа към входа на палата, който приемаше първите си туристи за деня. По всичко личеше, че делата в Палацо Векио си текат както обикновено.

Никаква полиция. Поне засега.

Вдигна ципа на якето си догоре, провери дали оръжието ѝ е скрито и влезе. Като следваше табелите към музея, мина през два орнаментирани атриума и след това по широко стълбище се качи на втория етаж.

Превърташе наум съобщението на полицейския диспечер.

Музеят на Палацо Векио… Данте Алигиери.

Нямаше начин Лангдън да не е тук.

Табелите я отведоха в огромна великолепно украсена галерия — Залата на Петстотинте, — където туристите се възхищаваха на колосалните фрески по стените. Вайента нямаше намерение да разглежда произведения на изкуството, така че бързо тръгна към стълбището в отсрещния десен ъгъл.

Докато прекосяваше залата, забеляза група студенти, събрани около една скулптура — смееха се и ръкомахаха.

На табелката пишеше: „Херкулес и Диомед“.

Вайента хвърли един поглед на композицията и изсумтя.

Бяха изобразени двама герои от гръцката митология, и двамата голи, вплетени в схватка. Херкулес държеше Диомед с главата надолу и се готвеше да го хвърли, а пък Диомед здраво стискаше пениса на Херкулес и сякаш му казваше: „Сигурен ли си, че искаш да ме хвърлиш?“

Вайента премигна. Ето това означава да хванеш някого за топките. Отмести очи от странната скулптура и бързо изкачи стълбите към музея. Озова се на висок балкон, който гледаше към залата. Десетина туристи чакаха пред входа.