Дан Браун - Ад

— Малко след настъпването на смъртта — обясни Лангдън — починалият се слага да легне по гръб и лицето му се намазва със зехтин. След това върху него се нанася слой гипс, който покрива всичко — устата, носа, клепачите — от косата до шията. След като се втвърди, гипсът се маха лесно и се използва като калъп, в който се налива нов гипс. Той се втвърдява и се превръща в точно копие на лицето на починалия. Тази практика е особено разпространена за почитане на видни личности и гениални творци — Данте, Шекспир, Волтер, Тасо, Кийтс. Те всички имат посмъртни маски.

— Ето че стигнахме — каза Марта, когато се озоваха до коридорчето, отстъпи настрани и направи знак на сестрата на Лангдън да влезе първа. — Маската е изложена във витрината до стената вляво. Моля, стойте зад загражденията.

— Да, разбира се.

Сиена пристъпи в тесния коридор, приближи се до витрината и надникна в нея. И изведнъж се обърна ужасена към брат си.

Марта бе виждала тази реакция хиляди пъти: посетителите често се дръпваха отвратени след първия поглед към маската — зловещото сбръчкано лице на Данте, гърбавия му нос и затворените очи.

Лангдън пристъпи до Сиена — и се вцепени.

Марта изсумтя. Che esagerato****. Но когато ги последва и погледна шкафа, чак хлъцна. Oh mio Dio!

Очакваше да види познатата маска на мъртвия Данте, но вместо това видя само червената коприна във витрината и празната поставка.

Взря се ужасена в празната витрина и сграбчи едно от стълбчетата на заграждението, за да не падне. А после се обърна и се разкрещя като полудяла:

— La maschera di Dante! La maschera di Dante e sparita!*****

* Музеят на произведенията от катедралата съдържа много от оригиналните творби, създадени за базиликата Санта Мария дел Фиоре, катедралата (Duomo) На Флоренция. — Б. пр.

** Аз съм, Марта. Добър ден. (ит.) — Б. пр.

*** Музеят! (ит.) — Б. пр.

**** Това беше прекалено (ит.) — Б. пр.

***** Маската на Данте е изчезнала! (ит.) — Б. пр.

40.

Марта Алварес трепереше пред празната витрина. Надяваше се пристягането в корема ѝ да е паника, а не родилни болки.

Посмъртната маска на Данте бе изчезнала!

Двамата охранители дотичаха, видяха празния шкаф и се втурнаха да действат. Единият затича към близката стая за видеонаблюдение, за да прегледа записите на камерите, а другият веднага докладва за обира на полицията.

— La polizia arrivera tra venti minuti!* — каза на Марта, щом затвори.

— Двайсет минути?! Става въпрос за кражба на важно произведение на изкуството!

Охранителят обясни, че градската полиция в момента се занимавала с много по-важна криза и търсели свободни хора, които да вземат показания.

— Che cosa potrebbe esserci di piu grave?! — викна тя. „Какво може да е по-сериозно?!“

Лангдън и Сиена се спогледаха тревожно. И нищо чудно. Бяха се отбили да видят набързо маската, а сега ставаха свидетели на последствията от такава голяма кражба. Предната вечер незнайно как някой бе успял да се промъкне в галерията и да открадне посмъртната маска на Данте.

Марта знаеше, че в музея има много по-ценни експонати, затова се опита да погледне нещата от добрата страна. Но все пак това бе първата кражба в историята на това място. „Та аз дори не знам какъв е протоколът!“

Двамата охранители изглеждаха напълно озадачени, докато ѝ преразказваха точно действията си и събитията от предната вечер. Около десет Марта бе влязла с il Duomino и Лангдън. Малко след това тримата бяха излезли заедно. Охранителите бяха заключили отново вратите, бяха включили алармите и доколкото им бе известно, никой не бе нито влизал, нито излизал от галерията след това.

— Невъзможно! — отсече Марта. — Маската беше във витрината, когато си тръгнахме снощи, значи очевидно някой е влизал в галерията след това!

Пазачите разпериха ръце. Бяха напълно объркани.

— Noi non abbiamo visto nessuno!**

Марта тръгна толкова бързо, колкото ѝ позволяваше бременното ѝ тяло, към контролната зала на охраната. Лангдън и Сиена нервно я последваха.

„Охранителните записи — помисли Марта. — Те ще ни покажат кой е влизал тук нощес!“

На три пресечки от музея, на Понте Векио, Вайента се скри в сенките, когато видя двама полицаи да вървят през тълпата и да показват на хората снимка на Лангдън. Когато я наближиха, радиостанцията на единия изпука — рутинно съобщение на диспечера към всички. Посланието беше кратко и на италиански, но Вайента схвана основното: всеки свободен полицай в района на Палацо Векио да се обади, за да отиде да вземе показания в музея на палата.

Двамата служители на реда дори не трепнаха, но Вайента наостри уши.