Дан Браун - Ад

— Любимата ми гледка към залата — каза задъхана Марта. — Оттук стенописите се виждат от съвсем различна перспектива.

Сиена кимна ентусиазирано.

— Cerca trova.

Лангдън погледна към залата, а през това време Марта го наблюдаваше. Под светлината на таванските прозорци нямаше как да не забележи, че Лангдън не изглежда така ослепително както предната вечер. Харесваше новия му костюм, но професорът не се беше обръснал и лицето му бе бледо и уморено. Освен това предната вечер косата му бе гъста и бухнала, а тази сутрин бе сплескана, сякаш още не си бе взел душ.

Марта се обърна към стенописа, преди той да се усети, че го гледа.

— Сега сме почти на височината на cerca trova. Можете да видите думите с просто око.

Сестрата на Лангдън като че ли бе безразлична към стенописа.

— Разкажете ми за посмъртната маска на Данте. Защо се намира в Палацо Векио?

„Какъвто братът, такава и сестрата“, помисли Марта и простена наум, все още объркана защо тази маска им е толкова интересна. Но пък тя имаше много странна история, особено напоследък, и Лангдън не бе първият, който демонстрираше такова вманиачаване в нея.

— Е, вие ми кажете какво знаете за Данте?

Хубавата млада блондинка сви рамене.

— Каквото всички учим в училище. Данте е италиански поет, най-известен със своята „Божествена комедия“, която описва въображаемото му пътуване през ада.

— Отчасти сте права — отвърна Марта. — В поемата Данте успява да излезе от ада и продължава през чистилището, а накрая пристига в рая. Ако някога прочетете „Божествена комедия“, ще видите, че пътешествието му е разделено на три части — „Ад“. „Чистилище“ и „Рай“. — Марта им направи знак да я последват към входа на музея. — Причината маската да се намира в Палацо Векио няма нищо общо с „Божествена комедия“, а с истинската история. Данте е живял във Флоренция и е обичал този град повече от който и да било друг. Бил е много изтъкнат и влиятелен флорентинец, но при смяна на политическата власт подкрепя губещата страна и затова е бил прогонен в изгнание — изхвърлили го извън градските стени и му казали никога да се връща.

Когато наближиха входа на музея, Марта млъкна, за да си поеме дъх. Пак сложи ръце на кръста си и се наведе, но продължи да говори:

— Някои твърдят, че изгнанието на Данте е причината, поради която маската изглежда толкова тъжна, но аз имам друга хипотеза. Аз съм малко по-романтична и мисля, че тъжната физиономия има нещо общо с Беатриче. Виждате ли, Данте през целия си живот е бил отчаяно влюбен в Беатриче Портинари. Но за жалост тя се омъжила за друг, което означавало, че на Данте му се наложило не само да живее далеч от любимата си Флоренция, но и от жената, в която бил дълбоко влюбен. Обичта му към Беатриче се превръща в централна тема на „Божествена комедия“.

— Интересно — каза Сиена с тон, който предполагаше, че изобщо не я е слушала. — Но така и не разбрах защо посмъртната му маска се пази тук?

Настойчивостта ѝ се стори Марта необичайна, дори на границата с невъзпитаното.

— Ами — продължи тя, като закрачи отново, — когато Данте умрял, все още му било забранено да стъпва във Флоренция и затова бил погребан в Равена. Но тъй като любимата му Беатриче била погребана във Флоренция, а и той толкова обичал този град, пренасянето на маската тук било нещо като добронамерена почит.

— Разбирам — каза Сиена. — А защо са избрали именно тази сграда?

— Палацо Векио е най-старият символ на Флоренция, а по времето на Данте е бил сърцето на града. Всъщност в катедралата има една прочута картина, на която е нарисуван Данте, застанал пред крепостната стена, изгонен, а във фона се вижда кулата на палата. Като съхраняваме посмъртната му маска тук, в много отношения ни се струва, че Данте най-накрая е пуснат да се върне у дома.

— Това е много мило — каза Сиена. Най-накрая изглеждаше доволна. — Благодаря.

Марта стигна до вратата на музея и почука три пъти.

— Sono io, Marta! Buongiorno!**

Превъртяха се ключове и вратата се отвори. Възрастният охранител уморено ѝ се усмихна и си погледна часовника.

— E un po' presto — каза с усмивка. „Малко сте подранили“.

За да обясни ситуацията, Марта посочи Лангдън и лицето на охранителя грейна.

— Signore! Bentornato! — „Добре дошли отново“.

— Grazie — отвърна Лангдън добронамерено, когато охранителят ги покани с жест да влязат.

Минаха през малкото фоайе и охранителят изключи алармената система и след това отключи друга, по-тежка врата. Отвори я, пристъпи вътре и им махна енергично.