Дан Браун - Ад

— Ecco il museo!***

Марта се усмихна и въведе гостите.

Музеят първоначално бил предвиден за управление на представителствата, което означаваше, че вместо да бъде проектиран като широко отворено пространство, бе разделен на средно големи помещения и коридори, които обикаляха половината сграда.

— Посмъртната маска на Данте е зад ъгъла — каза Марта на Сиена.

— Изложена е в тясно пространство, наречено l'andito, което по същество е преход между две големи стаи. Поставена е в древен шкаф до стената и се вижда чак когато се изравниш с нея. Поради тази причина посетителите минават покрай нея, без дори да я забележат.

Лангдън ускори крачка, втренчил поглед право напред, сякаш маската упражняваше някаква странна власт над него. Марта сръчка Сиена и прошепна:

— Очевидно брат ви не се интересува от никой друг експонат, но след като така и така сте дошли, не бива да пропускате бюста на Макиавели, нито глобуса в Залата с картите.

Сиена кимна учтиво и продължи да върви, вперила очи пред себе си. Марта едва успяваше да ги настигне. Когато стигнаха в третата стая, изостана малко и накрая съвсем спря.

— Професоре? — каза задъхано. — Може би… ще поискате да покажете на сестра си… някои от галериите… преди да видите маската?

Лангдън се обърна разсеяно, сякаш се връщаше в настоящето, след като се бе отнесъл надалеч в мислите си.

— Моля?

Останала без дъх, Марта посочи близката витрина.

— Едно от най-ранните… печатни издания на „Божествена комедия“?

Лангдън най-накрая забеляза, че Марта си бърше челото и се опитва да си поеме дъх, и се засрами.

— Марта, прости ми! Разбира се, да, би било чудесно да го погледна.

Върна се и остави Марта да им обясни какво има в старинната витрина. Вътре се виждаше силно износена подвързана с кожа книга, отворена на титулната страница, на която пишеше: La Divina Commedia: Dante Alighieri.

— Невероятно — каза Лангдън изненадано. — Познавам тази титулна страница. Не знаех, че имате един от оригиналите на изданието на Нюмайстер.

„Разбира се, че знаеш — помисли си озадачено Марта. — Показах ти го снощи!“

— В средата на петнайсети век — побърза да обясни на Сиена Лангдън — Йохан Нюмайстер издава първото печатно издание на тази творба. Отпечатани са няколкостотин бройки, но са оцелели само десетина. Много са редки.

На Марта вече ѝ се струваше, че Лангдън досега се бе правил на тъп, за да може да се изфука пред сестра си. Много неподходяща нескромност за професор, който имаше репутацията, че притежава академична смиреност.

— Това копие е взето назаем от библиотека Лауренциана — обясни Марта. — Ако с Робърт не сте ходили там, трябва да го напрахте. Имат живописно стълбище, проектирано от Микеланджело, което води към първата обществена читалня на света. Книгите са били връзвани с вериги за столовете, за да не може никой да ги изнесе. Разбира се, много от тях са били единствени екземпляри в целия свят.

— Невероятно — каза Сиена и погледна по-навътре в музея. — А маската насам ли е?

„Къде се е разбързала?“ Марта имаше нужда от още една минута, за да успокои дишането си.

— Да, но може би ще ви е интересно да чуете за това. — И тя посочи през нишата към малко стълбище, което изчезваше в тавана.

— Стига до платформа, от която можете да видите отгоре прочутия окачен таван на Вазари. Нямам нищо против да ви изчакам тук, ако искате да…

— Моля те, Марта — прекъсна я Сиена. — Много бих искала да видя маската. Малко сме зле с времето.

Марта объркано се взря в красивата млада жена. Никак не ѝ харесваше новата мода напълно непознати хора да си говорят на малки имена. „Аз съм госпожа Алварес — скара ѝ се тя наум. — И ти правя услуга“.

— Добре, Сиена — каза рязко Марта. — Маската е насам.

Реши да не си губи времето да предлага на Лангдън и сестра му образован коментар и ги поведе през виещата се върволица зали към маската. Предната вечер Лангдън и il Duomino бяха прекарали почти половин час в тясното коридорче, за да я разглеждат. Заинтригувана от тяхното любопитство към този предмет, Марта попита дали интересът им не е свързан по някакъв начин с необичайните събития около тази маска през последната година. Лангдън и il Duomino бяха уклончиви и не ѝ дадоха директен отговор.

А сега, докато приближаваха коридорчето, Лангдън започна да обяснява на сестра си простия процес на правене на посмъртни маски. Марта с удовлетворение установи, че описанието му бе напълно точно, за разлика от лъжливото му твърдение, че никога не е виждал рядкото копие на „Божествена комедия“ в музея.