Дан Браун - Ад

— Съвсем вярно — каза Сински, която като че ли не бе изненадана от чутото. — Но, разбира се, има и по-голям въпрос. Може дори да не искаме да му противодействаме.

Думите ѝ свариха Сиена неподготвена.

— Моля?

— Госпожице Брукс, може и да не съм съгласна с методите на Бертран, но неговото становище за състоянието на света е вярно. Планетата е изправена пред сериозна демографска криза. Ако успеем да неутрализираме вируса на Бертран без работещ алтернативен план… просто ще се върнем в изходна позиция.

Шокът на Сиена явно беше очевиден, защото Сински се засмя уморено и добави:

— Не очаквахте от мен подобно становище, нали?

Сиена поклати глава.

— Май вече не съм сигурна какво да очаквам.

— В такъв случай вероятно ще ви изненадам отново — продължи Сински. — Както вече споменах, след няколко часа в Женева ще се съберат лидерите на най-големите здравни агенции по света, за да обсъдят кризата и да изготвят план за действие. Не мога да си спомня по-важна среща от тази през всичките ми години в СЗО. — Тя погледна младата лекарка. — Сиена, бих искала вие също да седнете на масата за разговори.

— Аз? — Сиена се сви. — Но аз не съм генен инженер. Казах ви всичко, което знам. — Посочи бележника на Сински. — Всичко вече е в бележките ви.

— Изобщо не е така — намеси се Лангдън. — Сиена, всеки смислен дебат относно вируса ще се нуждае от контекст. Доктор Сински и хората ѝ ще трябва да разработят етична рамка, в която да преценят реакцията си на тази криза. Тя явно смята, че ти си в уникалната позиция да допринесеш в диалога.

— Боя се, че моята етична рамка няма да се хареса на СЗО.

— Може би — отвърна Лангдън. — Което е още една причина да бъдеш там. Ти си представител на нова порода мислители. Предлагаш противна гледна точка. Помагаш им да разберат начина на мислене на мечтатели като Бертран — ярки индивиди, чиито убеждения са толкова силни, че те вземат нещата в собствените си ръце.

— Бертран едва ли може да се нарече първият.

— Да — каза Сински. — И няма да бъде последният. Всеки месец СЗО открива лаборатории, в които учени се занимават със сивите райони на науката, от манипулиране на стволови клетки до създаване на химери… на смесени видове, които не съществуват в природата. Това е смущаващо. Науката се развива толкова бързо, че вече никой не знае къде минават границите.

Сиена нямаше как да не се съгласи с това. Съвсем неотдавна двама много уважавани вирусолози, Фуше и Каваока, бяха създали силно патогенен мутант на вируса на птичия грип H5N1. Въпреки чисто академичните намерения на изследователите тяхното създание имаше способности, които бяха изправили на нокти специалистите по биологична защита и предизвикаха истинска буря по форумите.

— Боя се, че нещата ще стават все по-мрачни — каза Сински. — Намираме се на ръба на откриването на нови технологии, които дори не можем да си представим.

— Както и на нови философии — добави Сиена. — Трансхуманизмът всеки момент ще излезе от сянката и ще стане общоприет. Един от основните му принципи е, че ние като човешки същества сме морално задължени да участваме в собствения си еволюционен процес… да използваме технологиите, за да се усъвършенстваме като вид, да създаваме по-добри човешки същества — поздрави, по-силни, с по-добре функциониращи мозъци. Всичко това скоро ще бъде възможно.

— А не мислите ли, че подобни схващания са в конфликт с процеса на еволюция?

— Не — без капка колебание отвърна Сиена. — Човешките същества са се развивали постепенно през хилядолетията, като наред с това са изобретявали нови технологии — използвали са огъня, за да се стоплят, създали са земеделието, за да се нахранят, открили са ваксини срещу болестите, а сега създават генетични инструменти, с които да променим собствените си тела, за да оцелеем в един променящ се свят. — Тя замълча за миг. — Смятам, че генното инженерство е просто поредната стъпка в дългото движение на човечеството напред.

Сински се замисли дълбоко.

— Значи смятате, че трябва да приемем с отворени обятия тези нови инструменти.

— Ако не го направим — отвърна Сиена, — няма да заслужаваме да живеем. Също като пещерен човек, който умира от студ, защото се страхува да запали огън.

Думите ѝ сякаш увиснаха в помещението. Мина много време преди някой да заговори.

Лангдън пръв наруши мълчанието.

— Не искам да звуча старомодно — започна той, — но съм възпитан с теорията на Дарвин и няма как да не се усъмня дали е мъдро да се опитваме да ускорим естествения процес на еволюцията.