Дан Браун - Ад

Сиена млъкна и в стаята се възцари напрегната тишина.

— Това е всичко, което исках да кажа — прошепна тя.

Сински дълго не откъсна поглед от нея. Накрая седна.

— Госпожице Брукс — колкото се може по-спокойно рече тя, — вие сте права. Може и да не съм се вслушала преди… — Сплете пръсти и погледна Сиена в очите. — Но сега ви слушам.

102.

Часовникът във фоайето на швейцарското консулство отдавна беше отброил един след полунощ.

Бележникът на бюрото на Сински беше изписан с бележки, въпроси и диаграми. Директорката на Световната здравна организация нито продумваше, нито помръдваше вече повече от пет минути. Стоеше до прозореца и се взираше в нощта.

Зад нея Лангдън и Сински чакаха мълчаливо и допиваха турското си кафе. Кабинетът беше изпълнен с тежкия аромат на стрити зърна и шамфъстък.

Единственият звук беше бръмченето на флуоресцентните лампи.

Сиена чувстваше как бясно бие сърцето ѝ и се запита какво ли си мисли Сински, след като бе чула истината в най-брутални подробности. „Вирусът на Бертран е чума, водеща до стерилитет. Една трета от човечеството ще стане безплодна“.

По време на обяснението бе наблюдавала емоциите на Сински, които, макар и сдържани, се долавяха ясно. Първо беше смаяното приемане на факта, че Зобрист наистина е създал векторен вирус, разпространяван по въздуха. След това тя показа мимолетна надежда, когато научи, че вирусът не е замислен да убива хора. После дойде ред на нарастващия ужас, когато започна да проумява истината и осъзна, че огромна част от населението на Земята ще стане стерилна. Ясно си личеше, че откровението, че вирусът атакува плодовитостта, засегна Сински на дълбоко лично ниво.

За самата Сиена основната емоция бе облекчението. Беше споделила пълното съдържание на писмото на Бертран с директорката на СЗО. „Нямам повече тайни“.

— Елизабет? — обади се Лангдън.

Сински бавно се върна в реалността. Обърна се към тях. Лицето ѝ беше изпито.

— Сиена — с равен тон започна тя, — информацията, която ми дадохте, ще бъде много ценна за изработването на стратегия за справяне с кризата. Оценявам откровеността ви. Както знаете, пандемичните векторни вируси се обсъждат като теоретична възможност за ваксиниране на големи маси от населението, но всички смятаха, че до създаването на тази технология ще минат още много години.

Върна се при бюрото си и седна.

— Простете… — Тя поклати глава. — Но в момента всичко това ми звучи като научна фантастика.

„Нищо чудно“ — помисли си Сиена. Всеки огромен скок в медицината винаги е изглеждал така — откриването на пеницилина, анестезията, рентгеновите лъчи, първият път, когато човекът е погледнал през микроскоп и е видял деленето на клетка.

Доктор Сински погледна бележника си.

— След няколко часа ще съм в Женева и ще бъда подложена на буря от въпроси. Не се съмнявам, че първият ще е дали има някакъв начин да се противодейства на вируса.

Сиена знаеше, че Сински е права.

— И — продължи директорката — вероятно първото предложено решение ще бъде да анализираме вируса на Бертран, да го разберем възможно най-добре и да се опитаме да създадем негов щам, който да препрограмираме, за да върнем нашата ДНК в първоначалното ѝ състояние. — Погледна Сиена и в очите ѝ нямаше оптимизъм. — Тепърва предстои да се види дали е възможно създаването на контравирус, но чисто хипотетично бих искала да чуя вашите мисли по този въпрос.

„Моите мисли ли?“ Сиена инстинктивно погледна към Лангдън. Професорът ѝ кимна, сякаш ѝ казваше: „Стигна дотук. Кажи какво мислиш. Изложи истината такава, каквато я виждаш“.

Сиена прочисти гърлото си, обърна се към Сински и заговори с ясен и уверен глас.

— Мадам, години живях с Бертран в света на генното инженерство. Както знаете, човешкият геном е изключително деликатна структура… като къщичка от карти. Колкото повече ровим в него, толкова по-голяма е вероятността да преместим погрешната карта и да съборим цялата къщичка. Лично аз смятам, че е изключително опасно да се опитваме да неутрализираме онова, което вече е направено. Бертран бе генен инженер с невероятни способности и поглед към бъдещето. Беше изпреварил колегите си с години. Не съм сигурна, че на този етап бих се доверила някой друг да бърника в човешкия геном с надеждата, че всичко ще бъде наред. Дори да създадете нещо, което си мислите, че работи, изпробването му ще означава повторно инфектиране на цялото население с нещо ново.